По традиция на Първи март малки и големи се закичват с мартеници за здраве и късмет.
За традициите на днешния ден, разказват нашите кореспонденти.
Вече 15 години Иванка Лилова от Мездра изработва червено-белите символи на пролетта.
“Тази мартеница приготвям с огромна любов. Наричам за много здраве на семейството, благополучие”, посочва тя.
„През цялата година правя мартеници, защото мартеницата не може да се претупа, тя се прави, когато човек е спокоен, когато му е хубаво на душата“, споделя още Иванка.
На триста километра югоизточно – в Раднево, цяло село от Баби Марти оживява във вид на мартеница. Миниатюрните фигурки изработва Лена Неделчева.
„Самата глава я изработвам от глина, конструкцията на тялото – от тел, предпочитам да я правя от тел, понеже става подвижна“, казва тя.
Седят на столчета бабите, предат с хурките и ти кроят шапката, както се казва.
„Една с една няма еднакви, всички по принцип стават различни, може би от моето настроение понякога, но специално за Баба Марта съм се стремила да бъде, както казва легендата - хем усмивка и в същото време леко свъсени вежди“, споделя Лена.
А в Искърското дефиле за шеста поредна година планински спасители изпълниха най-сладката си мисия и украсиха Лакатнишките скали с гигантска мартеница, дълга 30 метра. А на земята истинска Баба Марта даряваше мартенички за късмет.
