„Тази година разследващата журналистка от bTV Мария Цънцарова стана популярна и с работата, и с лицето, и с името си. И се отличи като един от важните примери как подписаната журналистика може да е полезна на обществото.
Разследването ѝ на платформата HelpKarma оповести смущаващи факти за управлението на дарителски кампании. Ярката си журналистика Мария прояви и като водещ на "Тази сутрин" и на "120 минути". Пред нея, например депутатът от ГЕРБ - Десислава Атанасова обърка реч на беларуския диктатор Лукашенко с думи на Бойко Борисов, а евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки обясняваше как така е за връщане на задължителната военна служба, след като не е бил в казарма. Разобличаващият подход на Цънцарова към прословутия доц. Мангъров показа въртенето му "На 180 градуса" - в авторската ѝ поредица насочена срещу късата памет, повърхностното отношение към важната информация и "гъвкавите принципи" на хора от властта и обществото.“ Така Даниел Ненчев представя Мария Цънцарова пред читателите на в-к „Капитал“ и capital.bg и продължава:
Завършила е журналистика в Софийския университет и мениджмънт в Нов български. Носител е на различни отличия, а през 2020 беше наградена като най-добър "Млад журналист" от СБЖ, "Репортер на годината" на bTV и "Журналист на годината" от БХК.
Заслужени отличия, най-вече за способността на Мария да отнема на събеседниците си "радостта да отговарят на въпроси, които им позволяват да развиват предварително подготвените си тези". По отношение на неудобните въпроси тя казва - "Неудобство носят въпросите, които изискват конкретика и не могат да се заобиколят с политическо говорене по посока на Луната и общи приказки. Лесно е да коментираш, когато отговорността е на някой друг, но съвсем не е така, когато те питат за собствените ти действия и решения".
Мария е доволна, когато успява да стигне до информация, която не е била публична. Или да даде възможност на хората "да видят отвъд официалните прессъобщения" - "А в случаите, когато властите или някой друг искат да скрият информация или да я представят по определен начин и тези опити бъдат изобличени - трудът на журналистите е с добавена стойност", казва тя.
Такова беше разследването ѝ за HelpKarma. Преди него - това е организация с добър имидж, която привлича дарения и помага. Но експерти направили анализ на дарителските кампании, се обръщат към нея, за да алармират, че нещо не е наред. "Не се заех веднага. Съпротивлявах се да приема, че е възможно някой да злоупотребява или да управлява дарителските пари - по начин, който буди съмнение".
Цънцарова взима важното решение, че трябва да направи тези материали в момента на интервютата с представителите на фондацията - "Разчитах, че те ще имат убедителни отговори на въпросите, които произтичаха от проучването ми. Не просто нямаха такива, ами, за съжаление, дадоха повод за още повече съмнения. Те не ни предоставиха аргументи, а още по-малко финансови документи, които да удостоверят начина, по който харчат парите". Тогава Мария си дава сметка, че колкото и висока да е цената, която ще се плати след репортажите, трябва да ги направи - "Имах съпротиви, защото допусках, че хората ще са разколебани да даряват. Днес надявам се да са по-бдителни".
Хората подали сигнала виждат нередностите и търсят Мария Цънцарова. "Те бяха категорични, че аз съм човекът, който може да направи материалите така, че да стигнем максимално дълбоко. Защото беше ясно, че хора, които за 2-3 години са генерирали ресурс от 21 милиона, биха направили всичко възможно, за да защитят интереса и имиджа си. И най-вече - длъжни сме пред зрителите да бъдем максимално коректни".
Дълг, който Мария изпълнява в сложна медийна среда. За нея, тя споделя - "Правя ясно разграничение кое е журналистика и кое е пропаганда. Гледам bTV, защото, за съжаление, не мога да гледам с доверие останалите телевизии. Чета вашата медия и още няколко доказано почтени онлайн издания. Не вярвам на така наречени "жълти" сайтове - "ПИК", "Блиц" и много други, които преписват, разпространяват и мултиплицират невярна информация, откровени лъжи и внушения". Според Цънцарова е важно всеки журналист да застава с името и лицето си зад своя материал, защото така хората се ориентират и се информират от онези, на които имат доверие.
Интервюта, които Мария прави в сутрешния блок през летните месеци също имат широк отзвук. Тя си обяснява това с изключително чувствителната среда в извънредна ситуация.
Тя прави своите репортажи и разследвания по bTV от 2013 насам. Например, за организираното гласуване за ДПС. Или насилието в Белене. Или пък въпроса с имотното състояние Делян Пеевски, когото определя като "изключително интересен". И дава за пример случая с тефтера на Филип Златанов, председател на Комисията за предотвратяване на конфликт на интереси - "В този тефтер бяха описани инструкции, които Златанов е получавал от първите мъже правителството с инициали Б.Б., Ц.Ц. Но докато внимателно разглеждах страниците забелязах, че има още едни инициали - преправени на числото 10 - буквите Д.П. Някой беше преправил Д.П. на десетка. Бях убедена, че мога да вярвам на очите си и разказах за тази мистериозна поправка на зрителите. След това експерти потвърдиха. Това, което открих, е много важно, защото е пример как институциите се опитват да ни подвеждат. Да ни спестяват информация. Да използват нещо, до което са стигнали, за атака срещу едни, но да пощадят други".
Цънцарова споделя и своето професионално отношение към предполагаемия човек зад инициалите "Д.П." - "Ако това е Делян Пеевски - той е избран да бъде в Народното събрание, но всички знаем, че там го няма, не може да бъде открит и попитан за каквото и да било. Бяхме успели да разкрием как той е свързан с бизнеси и имоти, които до този момент не беше декларирал като свои. Този човек трябва да бъде задължителен обект на журналистически интерес. Защото е важно да знаем достатъчно много за всеки народен представител. А и когато за някого се знае, че е изключително влиятелен - трябва да търсим обяснение на какво се дължи това влияние и как той го използва".
От срещата ни разбирам, че журналистката съчетава задълбочената си работа, с постоянните задължения на майка. Че популярния и успешен журналистически труд, води със себе си още повече внимание, но и критика. Предизвиквам Мария, като ѝ цитирам конкретен негативен коментар към работата ѝ - споделен във Фейсбук от публична личност. Например, че прекъсва гостите си. Конкретно - обвиняемите бизнесмени братя Бобокови. На което, изненадващо за мен, свикнал с хладнокръвния ТВ образ на Цънцарова, тя споделя че много я боли от критиката. Особено, когато я критикуват хора, които са ѝ симпатични и харесва - "А най-често те ме критикуват. Толкова е болезнено, че всеки път го преживявам като най-страшен провал, честна дума. Но вече откривам тенденция - когато правя интервюта с хора, които се радват на обществено одобрение, тогава винаги аз съм човекът, когото обвиняват, че прекъсва, не изслушва, или е преднамерен и слуша себе си. Когато по същия начин правя интервюта с хора, които аудиторията не харесва, следва "Супер, браво, много е хубаво".
След интервюто с Бобокови, Мария признава, че е прочела и изслушала много критика. И решава да го изгледа още веднъж - "И си дадох сметка, че ако трябва да го повторя, бих го направила по същия начин. Наистина влизам абсолютно непредубедена в разговорите. Любопитството ми е водещото и отговорите са най-важни. Но за да има тежест и смисъл в това, което казват събеседниците, не е достатъчно просто да споменават имената на Пеевски, на Борисов и на Гешев. Сигурна съм, че двамата братя знаят повече, отколкото казват. Но беше важно да убедят и всички нас, да разкажат с факти как са замесени в ареста им и обвиненията срещу тях хората, които посочват. Моят стремеж наистина е да изяснявам фактите. За съжаление, с тях нямахме един час, за да говорим. Тогава темпото би било друго. Прекъсването с уточняващи въпроси е полза на хората, които говорят. Моята цел беше да им помогна да дадат по-конкретни отговори".
Мария Цънцарова знае, че работа като нейната е от първостепенна важност за обществото. Особено в година на пандемия, протести и писане на конституция - "През 2020 имаше много събития, които изискваха да има и журналистика." - казва Мария и споделя - "Обичам работата си много. Мотивирана съм, защото усещам, че има смисъл по реакциите след мои материали и интервюта. Това е смисълът на журналистиката - да даваме повече знание на хората за реалната ситуация на събития или на процеси, да им помагаме да видят под повърхността".
Представя си и идеалния свят за правене на журналистика - "Свят, в който се обаждам в правителствената пресслужба, каня премиера за интервю и получавам конкретен отговор. Свят, в който и главният прокурор може да бъде открит и питан. Идеалният свят за правене на журналистика е този, в който можеш да задаваш въпросите си към всички, които има какво да попиташ".
Целия материал четете ТУК.
