За наградата Репортер на годината, за предизвикателствата около разследването на случая с „Хелп Карма“ и за доверието на зрителите, което вече 20 години държи bTV на върха – Мария Цънцарова разказва пред Цветелина Шенева от в-к „24 часа“.
- Голяма ли е отговорността да сте репортер на годината, г-жо Цънцарова?
- Това е една прекрасна традиция в bTV, която много харесвах още преди да съм част от екипа на телевизията. На рождения ден на bTV Новините насочваме вниманието към тези от нас, които са се отличили с материалите си през годината. И това не са само репортерите, но също така операторите, монтажистите, продуцентите и кореспондентите в страната. Да получиш висока оценка за труда си от колегите си, това е едно от най-важните признания. От тази гледна точка, аз съм щастлива и благодарна. От друга страна, наистина е отговорност . Искрено се надявам да оправдая оценката към работата ми и с всичко, което предстои да правя.
- bTV ви избра за репортер на годината на 20-ия си рожден ден - как се поддържа толкова дълго доверието у зрителите според вас?
- През една част от тези 20 години аз съм зрител на bTV, а през друга част имам удоволствието и привилегията да работя в телевизията. И от двете позиции разбирам защо новините и актуалните предавания имат доверието на зрителите. Мисля, че каквито и турбуленции да се случват в обществения и политическия живот, публицистиката на bTV остава вярна на принципите на журналистиката – безпристрастно, но критично отношение към събитията, поднасяне на бърза, но и проверена информация, последователност в търсенето на отговорите. И това е обяснението ми за дългогодишната и дълбока връзка със зрителите - според мен хората имаме инстинкт да избираме тези, които с постоянство се борят за доверието ни.
- Един от големите ви успехи със сигурност е разследването за "Хелп Карма" - как изобщо се стигна до него?
- По начина, по който всеки един репортер работи - получих сигнал. С мен се свързаха хора, които имаха наблюдения над тази платформа. Дарители, които са подкрепяли различни каузи през нея и проследявайки какво става с хората, за които са дарявали, са си дали сметка, че има нередности в начина, по който се отчитат средствата. Разказаха ми наблюденията си, а аз до последния момент се надявах да не правя репортаж по темата. Много ми се искаше техните подозрения и тревоги да бъдат опровергани от собствениците на платформата, защото си давах сметка, че в България има нужда от доверие в дарителството. Много болни хора зависят изцяло от добрата воля на други хора, които отделят от собствените си средства. Давах си сметка и аз, и колегите ми, че подобни материали ще разколебаят дарителите. И е възможно да накарат хората да спрат да помагат, което ние в никакъв случай не искахме да постигнем като резултат. Надявам се, че успяхме да се справим в тази деликатна ситуация. Поехме риска да разкажем какво се случва с дарителските пари с ясното съзнание, че след това трябва да продължим да говорим колко важно е добротворчеството, но и отчетността.
- Лесно ли стигнахте до представителите на "Хелп Карма", веднага ли приеха да се срещнете?
- Да, те са обичани събеседници в публичното пространство. Хората, които стоят зад фондацията, винаги са присъствали в медиите като положителни герои и за тях срещата с журналисти е възможност да привлекат повече ресурс, подкрепа. Така че те приеха веднага поканата ни за интервю. Първият ни разговор беше с Ралица Енева (член на Управителния съвет на фондацията - б.а.). С нея говорихме за собствените й кампании в "Хелп Карма", за това как е пренасочвала дарителски пари от тях към други кампании без дарителите да са информирани. Когато стигнахме до въпросите, на които тя не беше компетентна да отговаря, реших, че няма да е честно да продължим. Затова помолих за интервю и с председателя на фондацията. Тогава всъщност се срещнах и с целия им екип. През цялото време те бяха готови да отговарят, но не дотам, че да изяснят. Смятаха, че е достатъчно само да декларират прозрачност и откритост, но не и наистина да бъдат конкретни и аргументирани пред нас.
- Кои бяха най-големите ви опасения и трудности, докато работихте по този материал?
- Основното ми притеснение беше да не сбъркам, да не е грешна преценката ми, да не направя неволен пропуск по отношение на фактите. Аз пишех, проверявах заедно с хората, които ми подадоха информацията. След това Гена Трайкова (главен редактор на bTV Новините) и Венелин Петков (директор "Новини, актуални предавания и спорт"), четяха текстовете, после ги гледаха и колегите ни от юридическия отдел. Прецизността е изключително важна в тези материали. Моето опасение беше да не допусна грешка, с която да подведа някого или да навредя на някого. Това е моя тревога, която имам за всеки материал, за всяко интервю, без значение от темата.
Другото ми основно притеснение беше хората да не се отдръпнат от дарителството. С колегите ми решихме, че освен репортажите за "Хелп Карма", ще дадем думата по темата на хора с авторитет, които в годините са доказали своето отговорно отношение в подкрепата на обществено значими каузи.
- Как изобщо се насочихте към журналистиката и винаги ли сте искали да се занимавате с телевизия?
- Никога не съм виждала друга опция пред себе си - от малка знам, че това е моето. Аз съм от Карлово. Там имаше клуб "Млад журналист". Записах се в него когато бях в в 4-и клас и не се отказах докато завърших средното си образование. Винаги ме е привличала публицистиката, но най-вече работата с картина и звук. Дори не знаех какво друго да напиша като желание в специалностите, като кандидатствах в Софийския университет. Не си спомням какво беше второто ми желание. Бях наясно, че искам да се занимавам с журналистика.
- Как се промени журналистиката у нас, откакто вие самата се занимавате с нея?
- В момента гледаме, слушаме и четем материали, които могат да се нарича журналистика, и изкристализираха много ясно такива, които не може и не трябва да бъдат наричани журналистика. Те по-скоро са много по-близо до пропагандата, промотирането на идеи - политически или икономически, но в никакъв случай това не е журналистика. Затова смятам, че стана още по-важна ролята на хората, които имат желание да продължат да правят журналистика, репортажи, разговори, които да са изцяло в полза на зрителя.
- Показахте, че се справяте добре и като водеща на предавания - заместихте Антон Хекимян в сутрешния блок, докато беше в летен отпуск, след това и Светослав Иванов в "120 минути" за кратко. Къде се чувствате най-добре?
- Основното предизвикателство е да правя разговори, които носят смисъл. Темата формата, която ще изберем. Например - ясно е, че случаи като "Хелп Карма" изискват да бъдат разказани в репортаж и бях приятно предизвикана да работя по тази тема. От друга страна, предизвикателства са и интервютата, които имах възможността да направя, докато замествах Антон и Светльо. Не мога да ви дам конкретен отговор. По-скоро темата е определяща коя е моята форма в определения момент.
- Остава ли ви достатъчно време за семейството, имате две малки деца?
- Искам, не искам, трябва да ми остава, иначе съпругът му няма да оцелее, ако не остави и за мен на мен част от времето с децата. (Смее се.) Да, има моменти, в които е по-сложно намирането на приемлив баланс между работата и семейните ми задължения. Децата изискват непрекъснато внимание, не ги интересува дали имам много работа или нямам.
- Как ще посрещнете Коледа?
- Вкъщи със семейството си. Сега е времето да си стоим вкъщи.
