С бързата помощ на мобилните оператори може да се локализира с точност до няколко метра предполагаемото ни местонахождение извън дома.
Предполагаемото местонахождение, защото технологиите ще локализират мобилното ни устройство, а не нас самите. Това става чрез засичане на сигналите, които излъчва и приема мобилният ни телефон от околните базови станции на мобилните оператори.
Засичането става на принципа на геометрията на окръжностите. Недостатък е, че за разлика от градовете, операторите в ненаселените планински райони нямат толкова голям брой базови клетки.
За да получат данни от мобилните оператори за местонахождението на пострадал в планината, спасителите трябва да се обърнат писмено към районната служба "Пожарна безопасност и защита на населението", а те пък да получат писмено разрешение от дежурен съдия.
В случая с изгубения сноубордист тази процедура е задвижена още на 21 март, веднага след сигнала за изчезването му в 17 ч., поясняват от Планинската спасителна служба.
Районният съд в Благоевград също реагира бързо. След разрешението им започнало "незабавно" "позициониране по клетки" на мобилния апарат", казват за bTV от мобилния оператор.
Всички твърдят, че са действали бързо и навреме по установения ред, но някои от спасителите са убедени, че има нужда от по-бърз законов механизъм за съдействие на мобилните оператори в планините.
Позицията на сдружението на електронни комуникации:
„Аз съм сигурен, че подобна процедура може да се изпълни в рамките на часове и това е правено много пъти. Но има и други начини да се свърши работа. Според новия закон за електронните съобщения има задължения към мобилните оператори да не предоставят на център за спешни повиквания 112 координатите на всеки, който се обажда към този център“, обясни Невен Дилков, зам.-председател на Сдружението за електронни комуникации.
В конкретния случай обаче обаждане от сноубордиста няма.
