Интерес към застрояването на землища в община Бяла подобно на инвестиционния фонд „Мадара Юръп" през годините са проявявали и други компании. Проектите обаче са останали само на ниво намерения.
Близо пет инвестиционни фонда са подготвяли градежи на територията на община Бяла между 2006 г. и 2007 г. Проектите не са засягали горски масиви, а само земеделски земи на север от Бяла.
„Имаше отделни къщи, имаше сключено застрояване, т.е. еднофамилни къщи на калкан, имаше и апартаментни комплекси, но всички влизаха в показатели, т.е. 100-метровата граница, която е от черноморския бряг, наречена зона А по Закона за Черноморското крайбрежие”, обясни главният архитект на община Бяла Кристиян Саралиев.
Проектите са получили и разрешителни за градеж, защото българското законодателство дава възможност за документа, дори на идейна фаза. Инвестиционните фондове обаче замразяват плановете си заради липсваща инфраструктура.
„Ами то, като тръгнеш да правиш пътища, разбираш колко си беден - всеки може да направи една лъскава къща, но когато трябва да направиш един достатъчно дълъг път, с прилежащата канализация, тротоари, вода и т.н., просто сметката набъбва и самото инвестиционно намерение се обезсмисля. Имат тригодишен срок, който можеш да презавериш за още три години, след това пак изтичат, но заверяването не е безплатно”, обясни арх. Саралиев.
В Бяла разрешената плътност на застрояване е 30%, а според Закона за Черноморското крайбрежие е между 40% и 60%. Към настоящия момент „Мадара Юръп" все още не са внесли проекти за намеренията за местността Карадере.
„Ако в това, което внесат в него, има включена градоустройствена съставка, която има за цел изменение на застроителните показатели на зоната, които ние сме предвидили в община Бяла, най- вероятно този проект ще бъде отказан. Случвали са се, отказвали сме”, подчерта архитектът.
От общината са категорични, че компромиси със закона няма да се правят, независимо от това кой е инвеститорът.