Короната в българското европредседателство е срещата на върха Европейски съюз – Западни Балкани.

Снимка: Reuters

Европейските лидери се срещат с държавните ръководители на страните от Западните Балкани.

Снимка: Reuters

Повече от 450 са гостите от делегациите.

Форумът ще бъде отразяван от над 1000 журналисти.

Снимка: Reuters

Във фокуса на дневния ред на европейските лидери е темата за Западните Балкани.

Снимка: Reuters

Всички участници са съгласували и приели декларацията от срещата, която дава старт на проекти за транспортна, енергийна и цифрова свързаност.

Снимка: Reuters

България очаква пробив при срещата между Зоран Заев и Алексис Ципрас.

Тази вечер евролидерите се събраха за така наречената „неформална вечеря” в София Тех парк, която ще даде старт на срещата на върха ЕС – Западни Балкани.

Снимка: Reuters

Като домакин Борисов лично ги посрещна. Сред тях бяха германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Тереза Мей.

Снимка: Facebook

Снимка: Facebook

Темите са от глобалния дневен ред и мястото на Европа в него, а върху това влияят излизането на САЩ от споразумението за ядреното оръжие с Иран, което ЕС смята, че трябва да бъде запазенo като договореност, докато Иран го спазва, и наложените мита на европейски суровини от Вашингтон.

Снимка: Reuters

Третата тема е свързана и с дигитализацията на ЕС и създаването на европейски суперкомпютър.

Един от европейските лидери си тръгва тази вечер след вечерята. Това е премиерът на Испания Мариано Рахой и причината е Косово. Той пристигна още снощи пръв и обяви, че ни подкрепя за запазване на кохезионните фондове и за промените в пакета за транспорт, който засяга българските транспортни работници.

Испания обаче е една от петте европейски държави, които не признават Косово за независима държава, и затова Рахой отказва да участва в срещата и да застане рамо до рамо с косовския си колега Рамуш Харадинай.

Дни преди началото на срещата в София силните мъже в Прищина не се притесняват от новините за бойкот на част от страните в Съюза. „Ще бъда там. Президентът ни ще бъде там. Ние сме посветени на нашето бъдеще в ЕС. Срещата в София е част от пътя ни към европейското семейство”, заяви Харадинай.

Освен опитите да убедят европейските партньори, че Косово е готово да бъде част от бъдещо разширяване на Европейския съюз, местните власти трябва да се справят и с много вътрешни проблеми – като неработещите институции и отношенията със Сърбия.

„Имаме горчиво минало с Република Сърбия, но нашето минало никога повече няма да се повтори! Ние не сме част от Сърбия. Ние сме независима страна. Това е”, каза Кадри Весели, председател на Народното събрание на Република Косово.

Крехкият мир в страната продължава да се крепи на постоянното присъствие на КФОР. Арестът на главния представител на Белград в Косово – Марко Джурич, в края на март, при който бяха ранени 32 души, обтегна отношенията до край, а сръбските бойни самолети в небето над Прешево, напомниха за войната.

„Нас не ни би група хулигани на стадиона! Нас ни би полицейска формация. Това е институционално насилие! Една национална единица от албанци би легитимните представители на един народ, на сръбския народ. Говорим за репресия”, коментира Горан Симич, депутат от партия „Сръбска листа” в Косово.

10 години след обявяването на своята независимост Косово има едно от най-високите нива на безработица в Европа, а корупцията и престъпността са допълнителен мотив за младите в страната масово да искат да напуснат. Липсата на арестувани и обвинени за убийството на сръбския политик Оливер Иванович преди 4 месеца е само пример за работата на местните власти.

„Убийството на Оливер Иванович е политическо убийство, професионално извършено. Убийците на Оливер Иванович никога няма да бъдат намерени. За съжаление, няма. Няма политическа воля това да се случи”, посочи Ксения Бозович, заместник-председател на гражданска инициатива „Свобода, демокрация, правда”.