19 години след подписването на договора от Куманово, сложил поне на хартия край на военния конфликт между албанските армии и югославските власти, Косово все още убеждава света, че трябва да е самостоятелна държава.

Противно на плановете на натовските съюзници на Прищина, Косовското поле не е символ на мира и демокрацията в Западните Балкани, а най-голям износител на една… екзотична стока. 

"За нас е чест и отговорност да се представим като роби на Аллах, които идват от земите на Балканите! "Изпращам съобщение до неверниците в Косово, Македония, Албания и останалите Балкани.

Не си мислете, че сме забравили как постискахте мюсюлманите!", се казва в пропагандни клипове на „Ислямска държава”.

Над 300 косовски албанци са напуснали новосъздадената държава, за се влеят в редиците на сунитската терористична групировка „Ислямска държава” в Ирак и Леванта през последните 6 години.

На фона на около милион и 800 хиляди жители в Косово, това е най-големият процент джихадисти в Европа на глава от населението, а може би и в целия свят.

Пропагандните клипове на групировката разнесоха мрачната слава на Чудовището от Качаник – косоварът Лаврдим Муджахери, който освен, че демонстративно разкъса косовския си паспорт пред целия свят, собственоръчно обезглави и взриви няколко пленници на джихадистите в Сирия.

След последните съобщенията за смъртта му преди година, екстремистката пропаганда роди нов образ – напълно скрит за очите на мъже и неверници – жената боец на „Ислямска държава” Джамиле Тахири.

„Името на моето момиче е Джамиле, а фамилията, която тя получи от съпруга си, е Тахири. Не ми беше споделяла нищо до нощта, в която дойдоха да я вземат. Тогава за първи път ми каза: Татко, заминавам за Сирия”, разказа Хамза Рамадани, баща на Джамиле Тахири, боец от „Ислямска държава”.

„По тъмно от Подуйево в къщата ни дойдоха 2 жени и мъж. Не спахме изобщо – събираха багаж до сутринта. Когато се съмна, дойде кола пред вратата ни и ги отведе до летището в Прищина.

Тя взе със себе и двете ми внучета – момче и момиче – на 6 и на 4. Качиха се и се сбогувахме. Там, на вратата се разделихме – не ги изпратих до летището. След това се прибрах се и плаках като дете”, допълни Хамза Рамадани.

Той е баща на една най-известните жени, воюващи под черния флаг на джихадистите.

Родена в едно от селата на юг от Митровица, 24-годишна Джамиле Тахири завършва гимназия в Прищина и изучава Корана при известния местен имам Шефкет Красничи, разследван за проповядване на радикален ислям в косовската столица.

През 2014 г. Джамиле последва съпруга си, също местен боец от ИДИЛ, с полет до Истанбул, а след това пеша през границата със Сирия.

„Тя не замина за пари. Още преди 4 години й казах, че ще й дам къщата да живее в нея, само да остане, да не занимава, но днес никой не пита възрастните за нищо. Не живееха бедно. Семейството им помагаше, аз й давах пари. Беше силно вярваща. Познаваше Корана и ходеше напълно покрита, включително и лицето”, разказа още баща й.

Възрастният Хамза не знае, че дъщеря му е смятана за една от основните фигури, набиращи нови членове на терористичната групировка от региона в интернет.

Година след заминаването й, мъжът й е убит, а Джамиле се омъжва повторно. Новият й съпруг е друг боец на групировката „Ислямска държава” – отново косовски албанец от Феризово – малко градче на юг от Прищина, на пътя за Скопие.

Преди година и половина тя ражда още едно момиче. 

– Когато говорехте по телефона, тя казваше ли ви, че воюва там?
– Не, но това беше очевидно. Видях я във вестниците и по телевизията да държи оръжие – познах я, това беше тя. Това беше моята дъщеря. Джамиле ръководи албанските жени в Сирия – от Косово и от Албания. Тя отговаря за всички жени там – тя ги предвожда. Когато някоя от жените има нужда от нещо, или пък се нуждае от лекар – тя е там. Знае езика им, има образование.

Една нощ говорехме на компютъра. Майка й беше до мен и се тревожеше много. Попита я не се ли страхува, че ще я убият като първия й мъж. Тогава новият и съпруг, Скендер, ни каза, че са там точно за това”, обясни Хамза Рамадани.

„Много от тях са безработни, но също така трябва да се отбележи, че част от тях идват от добри и богати семейства. Сред заминалите има и хора с висше образование, не само гимназиално.

Особено жените – по-голямата част от тях стават жертва екстремистката пропаганда в интернет и социалните мрежи – „Фейсбук” и „Туитър”, но най-вече „Фейсбук”, защото той е много, много популярен в Косово. В повече от 90% от територията на страната има интернет връзка.

На тях им се разказват един много опростени черно-бели истории, много крайни – или те, или ние! Настройвани са срещу всички различни и когато получаваш информация за света през един такъв изкривен прозорец, е по-лесно да бъдеш убеден, че именно това е правилният път пред теб”, заяви Рудина Якупи от Центъра за изследване на сигурността в Косово.

„Не знам какво ще правя, много ми липсват. Те не спират да ме лъжат – всичко ще е наред, всичко ще е наред. Стотици пъти, а аз съм просто стар и ядосан. Говорят ми за джихад. Какъв джихад – заради който убиваш деца и старци ли?”, коментира Хамза Рамадани.
„Разрушаването на сръбското православно наследство в Косово беше извършено най-вече след войната в присъствието на международните мисии, а най-голямата вълна от погроми беше по време на бунтовете през 2004 г., когато 35 църкви бяха разрушени и изгорени само в рамките на два дни.

И тези размирици бяха организирани от хората, който ръководят косовското общество сега. Никога не бяха разследвани.

Истината е, че това никога не е бил религиозен конфликт. Не война между мюсюлмани и християни, а практически опит да се заличи сръбското ортодоксално наследство тук, за да се промени културният, демографски и политически пейзаж.

Като накрая се каже, че това е албанска територия, албанска земя и сърбите нямат право да съществуват тук, а това е точно обратно на причината, заради която западните страни вземат участие във войната през 1999 г.. Те казаха: Дойдохме в Косово, за да създадем демократично, мултиетническо общество”, обясни отец Сава Янич, игумен на манастира Високи Дечани.

Манастирът Високи Дечани е едно от последните християнски убежища в Косово, издигащо се до границите с Албания и Черна гора.

По време на войната игуменът отец Сава Янич подслонява стотици сърби от близките села, но и 200 косовски албанци, бягащи от настъплението на югославската армия.

На фона на всички политически лозунги за успехите на младата държава и новото й европейско бъдеще, манастирът все още е охраняван от КФОР по същия начин, по който е пазен и по време на войната преди 19 години.

– Страхувате ли се все още за сигурността си тук, в манастира?
– Разбира се, че да. Ние сме единственият манастир, единственият християнски обект, може би в цяла Европа, който е охраняван по този начин. Защото този манастир, винаги е били трън в очите на екстремистите сред косовските албанци, които ни виждат като символ на сръбската култура и присъствие в този район, който те смятат за албанска земя. Четири пъти сме били нападани от въоръжени групи в годините след войната. Има и все по-голям риск от ислямски радикализъм.Такава група беше арестувана пред вратите на манастира през 2016 г..

На нас се гледа като на опасен символ срещу идеята, че това трябва да бъде етнически чиста албанска земя.

След войната Косово беше наводнено от т. нар. благотворителни организации, идващи от Персийския залив, организации, свързани с „Ислямски братя” в Турция. Но също така има бедност, неграмотност и фактът, че години наред след войната Косово е водено от хора, които нямат ясна цел към по-демократично, по-отворено общество, което да е основано на върховенството на закона, а от партизанските лидери, които се смятаха и все още се смятат за едноличните господари на Косово”, допълни отец Сава Янич, игумен на манастира Високи Дечани.

Отец Янич всеки ден посреща гости в манастира – държавни глави и монарси, интелектуалци и обикновени поклонници от всички краища на света.

– За съжаление само косовски албанци не идват ни посетят.
– А тези, които подслонихте по време на войната?
– Те са най-уплашени, защото ги е страх, че ще ги помислят за предатели, защото това е начинът, по който Харадинай управлява това общество. Както и останалите членове на АОК – със страх. Те са господарите на страната. Те контролират всичко и ежедневно доказват своя патриотизъм. И всеки, който е мисли по различен начин, е врагът. И това е незаобиколим проблем за бъдещето на Косово. Защото е лесно да смениш камуфлажната си униформа с костюм "Армани", но е много трудно да промениш мисленето си”, казва отец Янич.

„Времето на войната беше много болезнено специално за мен, защото загубих членове на семейството си, много любими хора, много познати. С очите си видях разрухата – на икономиката, в бита на хората, къщите им – навсякъде, както и бягството на много хора. Затова времената бяха много трудни. За щастие днес са част от миналото, запазено в спомените ни. Днес работата обаче не е лесна. Много е абстрактна. Има ги и регионалните очаквания и предизвикателства, както и пътя ни към ЕС и НАТО”, каза Рамуш Харадинай, министър-председател на Република Косово.

Смятан за един от бащите на Косовската държава – Рамуш Харадинай защитава каузата на местните албанци по време на войната с оръжие и след това с писалката си на масата за преговори. Често е обвиняван от западните си партньори, че заедно с останалите управляващите в Прищина бивши лидери на Армията за освобождение на Косово вече десетилетия отлага или блокира създаването на специализиран съд, който да разследва военните престъпления през 90-те. 

– Вие имате ли някакви притеснения, лично вие, в това отношение?
– Преминах през институциите на международното правосъдие. Включително през най-високопоставения съд, който съществуваше по това време. Два пъти бях съден и два пъти оневиняван. Нямам никакви лични притеснения, но имам някои критики към този нов съд. 

Проблемът е, че той е извън страната. Създаден е според косовски закон, но е извън страната и е моноетнически, защото е насочен само към един вид нарушители на закона, а не всички, и не защитава всички жертви. Само върху лидерите на Армията за освобождение на Косово, заяви Рамуш Харадинай, министър-председател на Република Косово.

19 години след официалния край на войната, мостът над река Ибър продължава да бъде не просто физическа граница в сърцето на Косовска Митровица, но преди всичко символ на продължаващото дълбоко разделение между сърби и албанци в Косово, и Метохия.

„В ситуация, в която някой представя позицията на албанците като единствената правилна, той не разбира нито ситуацията, нито косовския проблем, и Бога ми, не разбира и какви са сърбите като народ.

Ние имаме 41 хиляди искове на сърби, които молят да им бъде върнат имотът и в огромния брой случаи, съдът решава – да, това е твоята къща. Когато човекът отиде в дома си и каже: „Искам си къщата. Искам да живея тук. Да я продам – моя работа е какво ще правя”, случва се следното – двама свидетели се появяват и казват: Той е виновен за военни престъпления. Докато вие докажете, че не сте виновен, минават години. Знаете ли кога ще бъде следващият път, когато ще дойдете да търсите къщата си?! Никога! Така се променя етническата структура. Няма друго. И това е катастрофален проблем”, коментира Горан Симич, депутат от партия "Сръбска листа".

Днешно Косово е дом на трима мъже – всеки загледан в своя хоризонт, чертаещ бъдещето на страната.

„Косово е част от Европейския съюз, страна по Споразумението за стабилизиране и асоцииране. Срещата в София е много важна за нас, защото е част от нашия път – не само на Косово, но и на останалите 6 други нации – към ЕС”, заяви Рамуш Харадинай, министър-председател на Косово.

„Сега съм на 76 години и единственото нещо, което искам от живота, е да видя дъщеря си отново. Единственото ми желание е да я прегъна”, каза Хамза Рамадани, баща на боец в редиците на „Ислямска държава”.

Всъщност, всички ние бяхме жертви. Това беше война между политиците, между остарелите националистически идеологии от 19 век, които се опитваха да създадат своя политическа реалност на тази земя чрез насилие. Те все още съществуват и това е проблемът.

Балканите са буре с динамит. Може и да изглежда, че всичко е мирно, но ако процесите продължават, както в момента, можем да се върнем обратно към тези идеи, защото те са много грабващи, много лесни за разпространение във време на социално-икономическа криза.

Затова имаме нужда от нова надежда за региона, която ще донесе мир и нормален живот на хората и тогава ще видите, че местните хора могат да са много приятни, отворени. В противен случай, събитията от 90-те ще се повторят, заедно с опита да се създадат етнически чисти територии, а това ще бъде абсолютно бедствие. Категоричен е отец Сава Янич.