Лазаровден е. На този ден се отбелязва християнският празник, посветен на Лазар от Витания и неговото чудотворно възкресение от Исус Христос. Денят е на плаваща дата и се отбелязва всяка година в съботата преди Цветница и Страстната седмица.
У нас денят е познат още с имената Лазарница, Лазар и Лазарова събота.
Каква е историята?
В Новия завет Лазар е ученик на Христос и брат на Марта и Мария-Магдалина, когото Исус извежда от гроба и връща към живот.
Според евангелието когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато месията се връща, възкресява покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.
Според средновековни ръкописи Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.
Какви са традициите?
На този ден се изпълняват обичаят лазаруване и поминалните обреди.
В навечерието на Лазаровден жените ходят на гробището, прекадяват и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им кравайчета и жито.
Подготовката за Лазаровден започва отрано. По-възрастната жена, която е била посветена в лазаруването, помага на малките момичета да разучат песните, които изпълняват, обикаляйки селото. По-голямата част от тях пеят, а останалите танцуват, тъй като Лазаровден е празник както на женската хорова песен, така и на танца.
Самото лазаруване има сходство с коледуването – лазарките обикалят къщите в селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет.
Две от лазарките в групата носят кошници, в които да поставят подаряваните им от домакините яйца, а други две носят криваци (или едната кривак, а другата нож), смятани за мъжки атрибути.
При влизането във всеки дом на двора лазарките с криваците ги изправят в средата, две или четири други лазарки танцуват около тях, а останалите ги ограждат в кръг и пеят лазарските песни.
Самите песни, отличаващи се с повтарянето във всеки стих на обръщението „Лазаре“, са голям брой, като всяка е пригодена за човек с определено обществено положение – момче, момиче, булка, овчар, свещеник и т.н. – като лазарките подбират по една за всеки члена на посещаваното домакинство.
На този ден се играе и несключено лазарско хоро.
В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват.
На този ден имен ден празнуват хората, носещи имената Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина, Лазо, Ласка, Елизар, Лъчезара, Лъчезар и производни.
Традициите на празника в Северозападна България
Рано сутринта лазарската група на монтанското село Смоляновци тръгва за благословия към домовете. В нея са от почти тригодишни до моми за женене.
Кошниците се украсяват с върбови клонки. В тях се слагат яйца, бонбони, сладкиши или парички. След това се пълнят с дарове от домовете. Някои от хората хвърлят по лазарките жито за плодородие.
Лазарките в Смоляновци си имат любима песен за приветствие на пролетта. Според народното вярване, празникът е и в чест на нивите и горите, чийто повелител е Лазар.
В Ямболско отбелязват Лазаровден с обичая „Ромбана“
В ямболското село Генерал Инзово отбелязват Лазаровден с обичая „Ромбана“. Това е единственото място в България, където този танц съществува и е съхранен във вековете.
Момичетата играят с черни престилки на бели ромбове, откъдето идва и името „Ромбана“. Този обичай идва от много далечни времена и има гръцки корени. Наричането е най-вече за здраве и благоденствие.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
