Почти 50% от пробите, взети от кърлежи са положителни за наличието на бактерията, която причинява Лаймска болест.

В този случай, пациентите задължително се насочват за консултация при специалист, който да назначи адекватно лечение.

Според специалистите по инфекциозни болести, за да се предаде инфекцията от кърлежа на човека е необходимо „поне 48 часа той да е смукал кръв“.

При положителна проба е необходимо ухапаният човек да се консултира със специалист по инфекциозни болести, уточнява още медиците.

Ако инфекцията не се лекува навреме, може да се стигне и до усложнения със засягане на сърдечносъдовата и централната нервна система.

Кой е виновен за инфекцията?

Това бактериално инфекциозно заболяване е характерно преди всичко за летните месеци. Причинява се от микроорганизъм – Borrelia burgdorferi, който живее в храносмилателната система на кърлежа.

Снимка: iStock

Заболяването се разпространява чрез ухапване от членестоногия паразит и засяга различни части от тялото. Първоначално реагира само кожата – в точката на ухапването се появява червеникав обрив и лек оток. Но в по-късен етап болестта дава отражение и върху ставите, сърцето и нервната система.

 

Може би малцина знаят, че заболяването е открито в края на 70-те години на XX век в град Лайм, намиращ се в американския щат Кънектикът. Там голям брой деца развили по сравнително едно и също време заболяване, наподобяващо ревматоиден артрит.

Днес обаче тази диагноза се среща не само в САЩ, но и в Азия, Австралия и Европа, включително и в България.

Как става заразяването?

Лаймската болест има сезонен характер – зачестява през лятото и есента, когато кърлежите са активни. Те са твърде дребни и много често ухапването остава незабелязано от потърпевшия, напомнят родните специалисти по инфекциозни болести. Според тях пациентите често не знаят кога точно са били заразени, защото не са обърнали внимание.

Добре би било да се знае, че естествен „резервоар“ на инфекцията в природата са гризачите, кучетата, конете, кравите, елените и т.н. Кърлежите се заразяват, докато смучат кръв от заразено животно. Те могат да предадат инфекцията на потомството си, както и на други животни или на хора, които са ухапали.

„Природни огнища“ на инфекцията обикновено се създават във влажни, гористи местности с надморска височина до 2000 метра. Хората, които прекарват повече време в такива местности, са изложени на по-висок риск от подобно ухапване и трябва да са значително по-предпазливи, напомнят още специалистите.

Как протича заболяването?

В първия стадий – няколко дни или седмици след „близката среща с кърлежа“, по кожата около мястото се развива разраст­ващо се червеникаво петно. Човек няма как да го сбърка, тъй като образуванието наподобява центъра на мишена.

Снимка: iStock

В началния стадий болестта може да няма характерни симптоми, защото тя обича да се „маскира“ като леко инфекциозно заболяване. Това забавя лечението. Един на всеки четирима обаче развива характерния обрив след ухапва­нето.

Когато има зачервяване, то обикновено е съпроводено от обща умора, скованост в мускулите и ставите, подути жлези и неприятно главоболие – все признаци, които наподобяват симпто­мите на обикновен грип.

Във втория етап причинителят преминава от кожата в лимфните възли и оттам в кръвта. Тогава вече могат да бъдат засегнати и много вътрешни органи.

Най-често засегнати са ставите, мозъкът и нервната система, сърцето и черният дроб. Засягането на мозъка протича най-често като възпаление на неговите обвивки (менингит) с оплаквания от болка и скованост във врата, дразнене от светлина и шум, силно главоболие, висока температура.

В около половината от случаите се развива парализа на лицевия нерв със затруднена до липсваща мимика, увисване на лицето от едната страна, затруднен говор и др. Разпространението на инфекцията в сърцето пък предизвиква възпаление на мускулната помпа, което се проявява с прескачания на сърцето, прималяване, задух и загуба на съзнание.

Инфекцията може да предизвика и възпаление на ставите (артрит), който протича най-често с подуване, болка и понякога зачервяване най-често на една става (коляното или китката). Обикновено артритът през този стадий отшумява от само себе си.

Продължи да четеш