През седмицата от Съюза на издателите представиха "Бяла книга за свободата на медиите в България".
В нея е начертана картина на разложение, зависимости и натиск от властта към медиите. Депутатът Пеевски, припознал се сам като основен герой в "Бялата книга" реагира с писмо, в което казва, че не е олигарх.
През 2007 г. например, Индексът на свободата на словото подреждаше страната ни в първите 50 от общо 200 места. Днес, 11 години по-късно, сме на 109-то място. Кои са хората, които стоят зад тази класация и как те виждат проблемите у нас?
Паулин Адес-Мевел ръководи отдел "Европейски съюз и Балкани" в "Репортери без граници". С нея говори Светослав Иванов.
-Вие сте човекът, който стои зад индекса на България за „Репортери без граници”.
Аз съм само един от хората, отговорни за този индекс. Аз съм тази, която събира информация от журналисти на място, в България, които са свидетели на ситуацията в страната. Ако трябва да съм честна е много разочароващо да се види, че България има такъв нисък индекс, защото вие сте с най-лошото класиране в Европейския съюз. Това е проблем.
Ние напоследък говорим много за този индекс, защото много журналисти, много хора, ни попитаха как така България, която поема председателството на Съвета на ЕС се класира с толкова ниско по свобода на словото? И какъв парадокс, преди 10 години страната ви е била на 35-то, 36-то място, а какво се случва сега? Така че ние трябваше да отговорим на няколко въпроса в последно време за тази ситуация, а именно че ситуацията за журналистите в България е просто ужасна в момента.
-Знаете ли, опитах се да обясня на много приятели от чужбина каква е главната причина за това. Моето основно обяснение за това е, че няма как четвъртата власт в една държава да функционира, когато другите три власти нея не го правят независими една от друга. Съгласна ли сте с това?
Смятам че проблемът тук е уникален по своята същност, например не е подобен като този в Румъния или други съседски държави като Полша, като Унгария.
-Каква е разликата?
Ами, тук има проблем на концентрацията на медийна власт в ръцете на един човек. Има такива проблеми и в други държави, но тук е много специфично. 80% от разпространението на вестници да се притежава от един човек е невиждано за други държави.
И проблемът с такава концентрация е, че тя предизвиква съглашателство между политиците и медиите. Когато някой притежава толкова много медии, то те най-вероятно не се използват за журналистически цели, а за други такива, като например пропаганда. Концентрацията на тази власт не е свързана само с хората, които притежават тази власт, но и с последствията за цялото общество.
Другите проблеми, които са налични в България са заплахите и атаките срещу журналисти. Съществува усещането, че абсолютно всичко може да се случи на един журналист тук, например той може да бъде насилствено премахнат от работа без да го заслужава, но това няма да промени нищо. И във време, в което България поема председателството на Европейския съюз, то в страната трябва да настъпи промяна в начина на отношение към журналистите.
-Кажете ми друго нещо. Как се прави класирането на "Репортери без граници"? Например, Вие ли сте човекът, който поставя България на 109-то място в класирането или например Румъния да бъде 77-ма? Кой прави това?
Методологията на класирането е много специфична. Ние всяка година започваме от някъде средата на месец септември до средата на януари, да изпращаме анкети с въпроси към широк кръг от журналисти във всяка държава. Те отговарят на различните въпроси в анкетата, отнема някъде към 20 минути да се направи. Мислим, че е много важно че имаме широк кръг от журналисти, някои от телевизията, някои от интернет, някои от радиото, някои от печатните издания…
-Те винаги ли са едни и същи?
Не, те се сменят, защото понякога някои хора не отговарят на въпросите, и защото ние опитваме да подобряваме и да увеличаваме листата си с всяка изминала година.
-Местни журналисти?
Да, винаги местни. Хората задължително трябва да живеят в страната и да са или учени, или журналисти, но да са медия специалисти които познават и усещат на гърба си ситуацията.
-И така, това ще бъде нещо ново за публиката, за широката публика. Например с България - ние сме на 109-то място, защото журналистите тук се чувстват несвободни? Нали правилно Ви разбирам?
Да. Те стават свидетели и обясняват ситуацията относно концентрацията, но ние също имаме въпроси относно персоналните атаки, тяхното лично усещане, цензурата, която им се налага. Така че това е един спектър от въпроси за това, как те вършат работата си.
Например, ние сме загрижени и за положението в Полша и в Унгария, защото то се влошава. Дори тази година ситуацията в Унгария е по-зле и за чуждестранните журналисти. Проблемът е, че дори с тези факти, те са в много по-добро положение от България.
-Защо?
Там атаките са напълно различни. Полша пада в индекса константно през последните 2 години и най-вероятно ще продължи да се свлича, защото те позволиха на управляващата партия "Ред и справедливост" да поеме контрола върху обществената медия.
След това, те започнаха да атакуват и независимите медии и независимите журналисти. Сега се планира нов закон, който още повече ще натисне медиите в страната и ще изгони чуждите инвеститори. И така всичко това, месец след месец, прави ситуацията по-зле за журналистите в страната и, съответно, техните притеснения са видими в анкетата, което от своя страна води до спад в индекса.
Това, което се случва в България, е, че въпреки наличието на държавни медии, които са частично независими и имат възможността да кажат неща, които например не могат да се кажат от обществената телевизия в Полша, продължава да се наслагва усещането сред хората за невъзможност да се осигури достоверна информация в страната, и че е много трудно да си разследващ журналист в България.
