В Бойчиновци десетки непълнолетни престъпници посрещат Коледа. Зад решетките детството си доизживяват 70 момчета. Там живеят непълнолетни, осъдени за убийства, изнасилвания, кражби и грабежи. Там някои от тях ще посрещнат поредна Коледа. Други имат Коледа за първи път в живота си.

„Принципно аз Коледи не правя. Това просто не ми е душата там”, казва 17-годишният Дарин, който е осъден за кражби. Момчето признава, че никога не е получавало подарък.

18-годишният Стефан има рожден ден утре. За трети път посреща Коледа в затвора. Като малък вярвал в Дядо Коледа. Сега осъденото за убийство момче тъжи за семейството си. „И сега ми липсват, но малко се държим мъжката, защото сме станали по-големи”, признава той.

„Аз не съм вярвал в Дядо Коледа никога, защото почти никога не съм получавал подаръци. Той е един герой, който са го измислили да радва малките деца”, смята 18-годишният Христо, който лежи за кражби.

„Каквото съм искал, това са ми взимали нашите. Те си работеха. Мама и тате си работеха и са ми взимали. Нали, казваха ми постоянно да не влизам в лоши компании”, разказва Цветелин (18 г.), който има присъда за убийство.

„За мен тука никога няма настроение. Не се чувствам добре, защото тука не е живот за мен. Тук е ад. В ада горят хората и си плащат за греховете”, казва 17-годишният Акиф, осъден за кражби.

Повечето от непълнолетните в Бойчиновци не са имали семейство в класическия смисъл на думата. Почти всички са израсли в мизерия, по-голямата част от тях са тотално неграмотни. На Коледа децата обещават да бъдат по-добри, да слушат повече, да пишат домашните си редовно. На Коледа децата от Бойчиновци си спомнят защо са тук, надяват се на прошка и се опитват сами да си простят.

„Крадохме коли. Имам един братовчед, от него се научих. Защото нали гледах как ги отваря колите. Как ги прави. И си викам „чакай да опитам и аз един път" и се опитах - стана работата”, спомня си Дарин.

Когато е на 15 г., рожденикът Стефан и брат му се сбиват с друго момче. След побоя младежът умира. „Докато съм тук в затвора, като си легна почвам да мисля: „Как така е станало?" Станах по-голям. Съжалявам. Не мога да повявам , че съм тук. Понякога се питам: "Защо съм тук”, казва Стефан и твърди, че като излезе, трябва да се отплати на семейството си.

„Тук съм за 5 кражби. Иначе имам още около 1005, които не са хванали”, признава Христо. Той е от момчета, които нямат посетители. За повече от година той е получил едно писмо. И нито едно свиждане.

За разлика от Христо, Цветелин казва, че има прекрасно семейство и че не е бил лишаван. Той лежи за убийство. Казва, че това бил първият му грабеж. На нападнатата жена обаче й прилошало и издъхнала за секунди.

Повечето от момчета тук са пораснали на улицата. След затвора ги чака пак улицата и старите приятели.