Двама чужденци, които са лицата на милиони работещи по света, дойдоха в София, където се събраха представители на 15 държави и синдикати.

Шарън Бъроу и Лука Византини – те са лицата на повече от 2,5 милиона работещи по света. Представляват международната и европейската конфедерация на профсъюзите. В България са, за да сложат началото на Алианс за сближаване на заплатите в Европа.

Снимка: btvnovinite.bg


Къде е България по този път?

– Лука Византини – генерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите:
България категорично изостава. Минималната заплата тук е 10 пъти по-ниска, отколкото в Люксембург например. Съотношението спрямо френската минимална заплата е 1 към 7. И тези разлики в заплащането не могат да продължават. Това е и темата ни в България – как да се гарантира, че заплатите в България и останалите източноевропейски държави ще растат с темп, с който да достигнат средните в Европа.

Какви са стъпките според вас, за да се постигне това?

– Основополагащо е от една страна да имаме ръст от 15 – 20% годишно и от друга – да се работи в посока на колективното договаряне за повишаване на средните заплати. 

Снимка: btvnovinite.bg

Шарън Бъроу – генерален секретар на Международна конфедерация на профсъюзите: Нека ви дам един пример – минималните заплати в България са по-ниски, отколкото  минималните заплати в градските части на Китай, което е наистина доста сериозен сигнал.  

– Колко време според вас е необходимо на България, за да догони средно европейските доходи?

Лука Византини – генерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите: Със сегашната скорост – може би десетилетия. Но ако темпото е по-бързо – смятаме, че може да се случи за 5-10 години.

– Представлявате много работници в целия свят. Какви са основните предизвикателства пред тях в съвременния свят?

Шарън Бъроу – генерален секретар на  Международна конфедерация на профсъюзите:
Когато има ситуация, в която светът е 3 пъти по-богат, отколкото преди 20 години, но работещите се борят за оцеляване. 84% от хората ни казват, че минималната заплата не е достатъчна, за да живеят достойно. Очевидно има нещо сбъркано. Ще чуете, че ръстът на минималната заплата ще коства работни места, че ще накара фирмите да изместят производствата си и да отворят другаде тези работни места – затова  трябва да се работи за увеличаване на минималните заплати в цяла Европа и света, за да не се създава подобен дисбаланс.

По този начин според синдикатите проблемите с миграцията, като част от аргументите за брекзит ще останат в историята.

– В съвременните условия на труд обаче ставаме свидетели все повече на автоматизация, все повече работни места биват заемани от роботи. Къде е мястото на синдикатите в този свят и как могат да бъдат защитени работещите на прага на четвъртата индустриална революция?

Шарън Бъроу – генерален секретар на  Международна конфедерация на профсъюзите: Т. нар. автоматизирани работни места трябва да бъдат свързани с нови договори за заетост. Автоматизацията и промяната в производството ще променят съществено естеството на задачите на работниците и това трябва да бъде взето предвид. Страните от  Г-20 трябва да се борят за създаване на фондове за справедлив преход към този нов тип работни места. Необходими са инвестиции в образование, преквалификация и обучение през целия живот. И те трябва да идват не само от правителствата, но и от работодателите. Това е жизненоважно.

Лука Византини – генерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите: Сблъскваме с два основни проблема. От една страна, автоматизацията ще доведe до загубата на хиляди работни места в традиционните производства. Това е и една от задачите на синдикатите и социалните партньори – да се уверят, че по време на този преход на мястото на всяко загубено работно място ще бъде създадено ново, по-добро. Това обаче означава много инвестиции както в създаване на работни места, така и в обучение през целия живот и придобиване на нови умения. Другият въпрос, който изниква в отговор на дигитализацията и прехода за традиционната икономика, са новите форми на бизнес. Платформите и дигитализацията създават изцяло нови бизнес модели и нов тип работни места. За тях няма стандарти и не са защитени. Това е второто предизвикателство, с което трябва да се справим – как да гарантираме същата социална защита и за тези служители.

Шарън Бъроу – генерален секретар на  Международна конфедерация на профсъюзите: Индустрията днес е и индустрията на бъдещето.  И утре ще има строителство, обществени услуги, образование, отново ще има здравеопазване, банкиране и финансиране, производство.  Това, което ще се промени, е естеството на задачите. Уменията, които ще се търсят най-много, ще са над основните, т. нар, „средно ниво”. Затова трябва да сме сигурни, че всеки служител има възможност да се развива и да надгражда уменията си. 

Лука Византини – генерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите: Този преход може да е бедствие, но може и да е трансформация. Провал ще бъде, ако сега съществуващите компании не се адаптират и не въведат устойчиво новите технологии в производството си – те ще бъдат изцяло изхвърлени от пазара. Това е реален риск и при този сценарий хиляди работни места ще бъдат загубени безвъзвратно. При другия сценарий фирмите заедно с правителствата ще се адаптират към промяната и тя ще е в позитивна посока – ясно е, че ще бъдат загубени работни места,  но на тяхно място ще се създадат и нови, по-добри позиции.

Шарън Бъроу – генерален секретар на  Международна конфедерация на профсъюзите: Има сериозна промяна и преход както в климата, така и в технологията. Те вече започнаха и предстои да ескалират. Това, от което имаме нужда, е да се гарантира справедлив преход и за него трябва да работим на всички нива.