Канна Рачева: Властта също повлия гилдията да се раздели

Канна Рачева е разследващ журналист и съдебен репортер в редакцията на bTV Новините. В телевизията работи още от създаването ѝ през 2000 година.

Миналата седмица при включването ѝ на живо от протестите Рачева казва в ефир, че не знае какво ще каже за протестите в чужбина и че ще си измисли, за да направи връзката със следващия репортаж - казва го, докато в апаратната още не са затворили телефона и то се чува.

Грешката ѝ предизвика възмущение и атака в жълти сайтове. Във “Фейсбук" пък се появи вълна от постове в подкрепа на журналиста. 

Лора Филева от "Дневник" разговаря с нея за ситуацията с медиите в България, за това как се прави журналистика в среда, доминирана от пропаганда и фалшиви новини:

- Как си обяснявате реакция срещу грешката ви в ефир?

Не знам защо се случи това и какво точно го предизвика. Това можеше да се случи на всеки. Не разбирам защо хората хабят толкова сили, като нападат определени медии. Не е хубаво да се делят медиите. Сега няма гилдия, не е както беше едно време.

Не бих се заела да коментирам кой създаде това деление, защото самите журналисти по някакъв начин допуснаха да няма гилдия и някой да им слага стопа. Самите журналисти си сложихме някакъв праг. Понеже една монета винаги има две страни, когато някой иска да те контролира, от теб зависи дали ще му разрешиш или не. Преди 10-15 години имаше съвсем различна гилдия и това не се случваше.

Медиите са четвърта власт и самите журналисти трябва да се борят за това нещо. Това, което се случи, не ме разклати. Не ме притесни. Аз съм на улицата, обичам този модел, обичам да съм действащ журналист, да виждам какво се случва, да ходя по събития, да питам, иначе няма как да си създадеш вярното мнение.

- Как бихте определили ситуацията с медиите в България?

Хаос. Но това означава, че скоро ще видим стълбата и скоро ще тръгнем нагоре. Ако го няма, ако всичко е подредено, няма да може да се оттласнем от дъното.

- Как се случи така, че журналистите допуснаха някой да им налага дневен ред, да изчезне гилдията?

Случи се в последните 10-15 години. Бавно и постепенно. Някои колеги направиха компромис, някои изобщо напуснаха системата, защото сметнаха, че нямат място в този модел. Затова не е важно кой ще ръководи държавата, въпросът е моделът какъв е. Властта също повлия за това гилдията да се раздели.

- Какво направи властта?

Тя ни постави един срещу друг. На мен затова ми е мъчно, ние виждаме какво прави властта много отдавна, но не успяваме да се обединим. Няма и гражданско общество. Медиите би трябвало да задават дневния ред на обществото, но това не се случва. Разделителната линия в обществото се вижда в гилдията.

Наскоро си припомних една притча. Накрая на войната горилата казала: “Сега ще сложа точка на тази война, ще победя”. И се изправила срещу своя враг да го гледа очи в очи. От време на време обаче се обръщала наляво и с ръката си докосва другата горила, за да се убеди, че не е сама. Ако сме сами и сме на групички, нищо няма да се получи.

- Как се прави журналистика в такава ситуация?

Много трудно. Задават се правилните въпроси, пита се по много пъти едно и също. После сменяш начина на задаване на въпроса. Непрекъснато, с постоянство се прави. С непримиримост. И с питане.

В някои колеги виждам това упорство все още. И много им се възхищавам, че не отстъпват. Питаш, питаш, питаш, питаш. Връщаш се. Записваш си в тефтера какво е станало, после връщаш пак преди година, две. С ровене, със сравнение.

- Има ли случай, в който не сте питали?

Не. Никога не се е налагало да си налагам автоцензура. Един въпрос може да бъде зададен по много начини. И никой никога не ме е карал да не задавам въпрос.

- А имали ли сте случай, в който материал да е бил спиран?

Не, не съм имала. Поради технически причини някои неща съм съкращавала, но аз съм го правила. Моя е била преценката. Чувала съм за хора, които са преглъщали един два пъти, изчакват да видят какво всъщност е това. Някои са си и тръгвали, някои са оставали.

- Кой въпрос журналистите не задават?

Най-често питат какво. Слушат и спират. Най-малко задават защо. Не търсят причината. Може би е бързане, някои от медиите сигурно си налагат и автоцензура. Защо нещо се е случило?

Забравяме да питаме какво се случва с проверките. След месец, два, след години. Журналистиката няма памет. Не се пазят старите тефтери. В тях има много интересни неща.

- Как хората могат да се ориентират в среда, в която има много пропаганда и фалшиви новини?

Като им се показват и двете страни. Не може да показваш само едната страна и да казваш - те са лоши, и да им показваш само другата страна и да казваш - тези са най-добри. Всеки сам прави извода и избора. И няма идеален избор.

- Как гилдията ще стане единна отново?

Като стане независима, като спре да се поддава. То е пряко свързано с медийната свобода. Трябва да сме много настоятелни, да се защитаваме взаимно. Ако нещо се случи на някой колега, да си зададеш въпроса защо на него. Защо сега? А не да си агресивен и да казваш - този е лош, този е добър. Трябва да се смени целият модел, не знам дали ние ще може да го направим. Но трябва да му сложим началото.

- Вие си представяте, че промяната може да дойде и от самите журналисти, независимо от собствениците им и средата?

Не съм виждала собственик, който да каже директно, че ей този надпис не е жълт, а е червен. Нали във всички други медии ще се види, че надписът е жълт. Твоите журналисти като са казали, че е червен, а хората са видели на останалите места, че е жълт, ти какво правиш - губиш пари. И не правиш журналистика, масата започва да те изтласква.

- Какво бихте казали на хората от другите медии, чиито дописки ще бъдат спрени или пренаписани?

Да са по-внимателни и не само да слушат, но и да чуват какво им казват. Да чуват сърцето и съвестта си. Да чуват много внимателно какво им се говори. Да се вслушват в по-младите и да видят какво искат хората, които сега са на 20-30 години.

- Освен промяната от самата гилдия откъде трябва да дойде промяната?

Трябва да има промяна на модела. Всичко започва и свършва със съдебната власт и със закона.

Защото когато законът е еднакъв към мен, теб, към всяка една медия, към всеки собственик на медия, към всеки от политиците, към Васил Божков, Цветан Василев и другите, тогава може да има промяна. Съдебната власт е присламчена към другите власти и нищо не може да се промени. Никога не трябва да позволяваме като граждани едната власт да се вкарва в изпълнение на другата.

- Как се постига това еднакво прилагане на закона?

Реформата трябва да започне оттам.

- Вие сте отразявали много протести през годините. Какво се промени в тях?

Това е първият протест, в който се вижда, че идеологията отива на втори план. Отпред излизат други искания. Няма "ти си червен, ти си син, другият е зелен", има тези и тези искания. Това не е протестът от 2013 година, това не е протестът на моето поколение. Това е протестът на младите хора, на тези, родени след 89-а година. Те имат своите искания и никой не може да каже дали са правилни или не. Ние трябва да се вслушаме в тях и да видим какво може да направим.

Другото различно е какво провокира тези протести - малкото камъче, което обръща каруцата - влизането на прокуратурата в президентството и акцията на "Демократична България" при "Росенец". Това бяха двете акции, които предизвикаха такава реакция. Тези две акции показаха хаоса. Номерът е да търсиш как да изплуваш от него.

Оригиналното интервю е публикувано ТУК.