Росен Цветков е едва в VII клас, когато казва вкъщи, че иска да учи журналистика. Макар че не взимат думите му на сериозно, нищо не го отказва по пътя към целта. Завършва „Журналистика”, а след това и магистратура „Продуцентство в електронните медии” в СУ „Св. Климент Охридски”. Участва и в десетки обучения за разследваща и телевизионна журналистика в Европа, САЩ и Азия.
За работата си Росен Цветков е носител на множество международни и национални отличия. През 2013 г. Асоциацията на европейските телевизии СИРКОМ му връчва приза за „Изгряваща звезда” в голяма международна конкуренция. Няколко месеца по-късно става носител и на наградата за млад разследващ журналист в Югоизточна Европа. През пролетта на 2016 г. разследването му „Канали”, излъчено в „bTV Репортерите”, печели приз от един от най-престижните филмови форуми в света – Detective FEST в Москва, в конкуренция с близо 500 предавания от 53 страни. Много скъпа за журналиста е и голямата награда „Валя Крушкина – журналистика за хората”.
Росен Цветков отговаря на въпросите на най-голямата общност от българи с опит по света – Тук-Там, които на 17 септември с подкрепата на bTV организират събитие за професионални възможности и полезни контакти. Тук-Там Кошер среща младите българи, учили в чужбина, с водещи бизнеси, нови технологии, идеи и хора, които ги осъществяват.
Какви бяха твоите първи стъпки в журналистическата професия?
Първите си репортажи направих за национален младежки вестник още 14-годишен. А на 19 - като студент по журналистика в Софийския университет, вече бях репортер в Университетското радио “Алма Матер”. Няколко месеца по-късно станах стажант в Българското национално радио. Паралелно с това подготвях с екип от Българската национална телевизия предаване, което стартира през 2007 година. Именно тогава направих и първите си стъпки в телевизионен ефир. След това не съм напускал сферата на телевизията - бил съм репортер, водещ, сценарист. От 2014-та година работя в bTV - за най-добрите, по мое мнение, новини в България - bTV Новините.
Кой е репортажът, който никога няма да забравиш и защо?
Бих откроил разследването ми за организирането на агитки в подкрепа на партия “Атака” по време на антиправителствените протести през лятото на 2013 г. Най-вече защото беше изключително трудно за реализация в този момент. Все още си спомням ясно как със скрита камера снимах събраните пред Националната опера в София младежи, как се влях в редиците им и реално не знаех как ще завърши вечерта за мен.
Защо реши да се реализираш в България?
Взех решение, че в България мога да развия себе си като журналист, да науча много и да предизвиквам положителни промени в живота на хората, чрез репортажите си. Смятам, че направих правилен избор, въпреки че през последните години медийната атмосфера у нас стана твърде сложна, понякога дори нетърпима.
Много мои колеги – професионалисти от други медии, или сами се отказаха от професията, или бяха принудени да напуснат работните си места. Всеки ден е битка - срещу фалшивите новини, срещу отказа от информация и нежеланието на представителите на институциите да отговарят на въпроси. Но и в тези предизвикателства се крият важни професионални и житейски уроци.
Как намираш журналистическите истории или те намират теб?
Двустранно е - аз ги намирам тях, и те - мен. Опитвам се да търся неразказвани истории и да се срещам със събеседници, които никога не са говорили пред медии. Винаги ми е приятно да снимам хора, от които мога да науча нещо ново. Напоследък следя приоритетно и международни новини. Това в една от промените, които настъпиха след последната ми журналистическа специализация в САЩ. Все повече търся истории отвъд границите на България, но такива, които биха били интересни и на нашата публика.
