Когато говорим за конкурентоспособност и развитие на икономиката, няма как да не говорим за нивото на заплатите. Нивото на минималната работната заплата има много съществени социални измерения, заяви министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин, цитиран от БГНЕС.
Ниската минимална работна заплата е силно демотивиращ фактор за работа, особено на младите хора у нас и неслучайно една от причините за това над 160 000 млади българи да не искат да работят е ниското ниво на минималната работна заплата. Плавното й покачване ще внася повече смисъл в това да работят, подчерта той.
"Повишението на минималната работна заплата гарантира своеобразна долна граница за подкрепа на възнагражденията на трудовия пазар. Оттласкването на минималната работна заплата от линията на бедността започва постепенно да показва своите резултати и те в никакъв случай не са пагубни за бизнеса.
Работещите трябва да получават достойно заплащане за изработеното, защото силна икономика не се прави с евтини заплати", категоричен беше още министър Калфин, цитиран от БТА.
Той подчерта, че механизмът за определяне на нива на минималната работна заплата се нуждае от доработка и отбеляза, че очаква до есента да са изработени критерии, които да позволяват определянето й като резултат от ясен консенсус между държава, работници и работодатели.
След като се обръщаме към цялото общество с призив за подкрепа на пенсионните промени, няма как да изключим една група и това го казвам с цялото ми уважение към труда на хората, които работят в тази система. Това коментира днес в отговор на въпрос за напрежението в структурите на МВР за подготвяната пенсионна реформа вицепремиерът Ивайло Калфин.
Той допълни, че е сигурен в предприетата реформа, защото в продължение на няколко месеца са водени разговори с представители на МВР и пакетът, който се предлага, съвсем не се изчерпва с възрастта за пенсиониране. Този закон е по-добър, защото голяма част от техните предложения са включени в него, заяви вицепремиерът и допълни, че всичко предложено е много добре обмислено.
Калфин изрази надежда, че законопроектът ще бъде приет от парламента. Той обясни, че след приемането му има шестмесечен срок, в който ръководителите на съответните ведомства трябва да направят действително едно разграничение между тежкия и опасен
труд и по-лекия труд.
Когато се направи това, за отделни групи, които действително са изложени на много голяма опасност, вече можем да търсим варианти, не само пенсионирането е вариант, каза вицепремиерът.
Амбициите на правителството не се изчерпват със сегашните темпове за растеж на икономиката, каза още министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин, който
участва в конференция за висококонкурентен реален сектор за устойчив икономически растеж и заетост.
Той допълни, че за това са необходими дългосрочни мерки. По думите му търсенето на по-висок икономически растеж и конкурентоспособност са много важни теми, включително и за България.
За неговата сфера министър Калфин каза, проблемът е със структурата на безработицата, големите проценти на хора с ниско образование и на демотивирани хора, и с двете групи, към които трябва да има специално отношение - младите хора до 29 г. и групата над 55 години в пред пенсионна възраст.
