При взривовете в склад за пиротехника край Елин Пелин системата за известяване при бедствия BG-ALERT предупреди жителите за опасността. С второ съобщение живеещите в село Гара Елин Пелин бяха призовани да се евакуират.

Това предизвика объркване и смут сред местните хора. Много от тях казаха пред репортерите на bTV, че не разполагат с информация какво да правят и не знаят къде и как да се евакуират.

Малко предистория

Евакуациите са част от дейността на гражданска защита – държавната служба, която се занимава със защитата на цивилното население при бедствия, аварии, терористични атаки и военни нападения.

Гражданска отбрана е съществувала от 1936 г. насам. Защитата на населението се утвърждава с царски указ на Борис III на 18 юли, като първоначално действа само спрямо военни заплахи.

През 1992 г. организацията се преименува на Гражданска защита и става подчинена на Министерството на отбраната. През 2001 г. тя се преобразува в държавна агенция, която е подчинена на Министерския съвет. През 2009 г. става част от структурите на МВР, но дирекцията е закрита официално на 1 януари 2011 г.

Така Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ поема функциите на закритата структура Гражданска защита.

Къде да търсим информация?

 

При спешна евакуация на населението практиката е гражданите да напуснат населеното място, след което да изчакат допълнителна информация от органите на реда.

Оказва се обаче, че при търсене в интернет на ключова дума „евакуация“ или на цял въпрос „какво правим при евакуация“ резултатите не връщат еднозначен и ясен отговор.

С повече търсения, в които включваме и думите „МВР“, „гражданска защита“ и „пожар“ стигаме до уебсайта на МВР и информацията на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Там в подточки са дадени възможностите за действие при различни видове заплахи.

Друга пречка пред гражданите е да определят сами каква е заплахата. В случая с взривовете в складовете край Елин Пелин това е объркващо, тъй като на уебсайта на МВР са посочени варианти като действия при пожари, катастрофи, земетресения, наводнения, промишлени аварии, радиационни аварии и други.

Подточка „Евакуация“ няма.

Какво да направим при евакуация?

Добре е всеки да има план какво трябва да направи при подобна ситуация. От БЧК дават полезни съвети какво може да подготвите предварително в дома си, за да бъдете максимално бързи в стресова ситуация.

На уебсайта на МВР можете да се запознаете с действията при всяка извънредна ситуация.

Подбрахме и ценни съвети какво правим по време на евакуация:

  1. Бъдете готови предварително
  • Направете семеен план за евакуация – как напускате дома си, къде отивате, как ще стигнете там и как ще комуникирате с други хора от семейството и властите.
  • Подгответе си чанта с предмети от първостепенна важност – лекарства, превързочни материали, суха храна, вода, одеала, дрехи.
  • Информирайте се за възможните сигнали за бедствие и какво значат те
  1. При евакуация
  • Слушайте внимателно инструкциите на властите и напуснете незабавно мястото, на което се намирате
  • Стойте максимално далеч от мястото, от което сте евакуирани, докато не получите ясни инструкции от властите, че е безопасно да се върнете
  • Ако имате време – затворете вратите и прозорците на дома си, изключете всички уреди
  • Помогнете на околните – ако съседите ви или близки имат нужда от помощ да се евакуират, помогнете им.
  • Приоритизирайте сигурността
  1. След края на евакуацията
  • Върнете се в дома си само след като властите са категорични, че е безопасно
  • Уведомете близките си когато се приберете
  • Заредете всички мобилни устройства
  • Попълнете провизиите си
  • Бъдете готови за повторна евакуация, ако се наложи.
Продължи да четеш