До нас са достигнали седем безспорно установени фотографии на Васил Левски, получили широка популярност. Най-ранната снимка на Апостола е направена през август 1867 г. в Белград след преминаването на четата на войводата Панайот Хитов от България в Сърбия.
От втората Българска легия са запазени две фотографии. Те са направени също в Белград. На едната снимка от легията Левски е заедно със своите другари.
На другата фотография Апостола е с брат си Христо и близкия му другар Христо Иванов-Големия. Оригинален екземпляр от тази снимка се пази в Националния музей "Васил Левски" в Карлово.
На четвъртата фотография Дякона е в цял ръст, облечен в бяла униформа. Тази снимка излиза от ателието на известния придворен художник и фотограф в Букурещ, Карол Сатмари, а униформата е реквизит от ателието му.
Петият портрет на Левски е направен през пролетта или лятото на 1870 г. Тук той е изобразен в бюст, облечен в европейски градски дрехи.
Почти по същото време се е фотографирал и седнал, а това е шестата негова фотография.
Коя е седмата снимка на Апостола, по която е бил издирван от османската полиция, разказва Радиана Божикова.
„Цяла империя да се страхува от един човек, роден в Карлово, в средно заможно семейство, който не получава толкова високо образование, както някои други наши национални герои, но човек, който е имал амбицията, постоянството и е следвал своите цели постоянно“, казва историкът Виктор Комбов.
„Повечето от народите под Османското владичество са се борили да получават своята независимост от историческата гледна точка, Левски беше един от тези борци. Османските власти са знаели, че Левски беше важна личност“, допълни Дженгиз Йолджу.
„Това е образ, който ние едва ли ще успеем да разгадаем напълно, като да не забравяме, че всички тези хора са млади, през 19 век, които в очите на тогавашното консервативно общество са изглеждали луди глави. Не случайно Иван Вазов казва в "Под игото" – лудите, те да са живи“, отбеляза Орлин Събев.
„Казвам се Виктор Комбов. До преди 2 години бях уредник в национален музей Васил Левски. Като човек израснал в Карлово и роден в Карлово, Васил Левски винаги е бил част от моя живот. Винаги съм се питал какво ли чувстват другите, които не са от Карлово, като чуят името на Васил Левски. Но откакто започнах работа в музея, разбрах, че всеки се чувства като мен, защото Васил Левски навлиза в сърцето на всеки от ранна детска възраст“, сподели Виктор Комбов.
„Музейните работните участват и в издирвания на материали, свързани с документи, именно покрай такава работа ние успяхме да стигнем до откриването на десетки неизвестни до 2018-та - 2020-та година от живота на Васил Левски. Информацията, която съдържат, е толкова важна, че променя някои наши представи за историческата действителност от онези времена“, допълни Виктор Комбов.
През 2018 година Виктор и екипа на националния музей в Карлово разбират, че в Османския архив в Истанбул е открита непозната до този момент за България снимка на Васил Левски. Изпратен е в Истанбул, за да провери дали това е истина и какво казва снимката.
„Не само снимката, а и документите, които са открити в тази архивна единица, така променят някои наши представи за процесите в революционната организация и издирването на комитетските от османската власт“, обясни Виктор Комбов.
През 1872 г. организацията на Левски имала сериозна нужда от пари за оръжие. Димитър Общи предложил да оберат турската поща в Арабаконак. Извършителите на обира обаче са разкрити и арестувани. Смята се, че обирът има тежки последствия за вътрешната революционна организация. Така полицейското следствие попада на дирите й, властта установява самоличността и ролята на Васил Левски, а това по-късно води и до неговото залавяне. Откритата през 2018 г. снимка в Истанбулския архив доказва, обаче че османските власти са знаели много по-рано.
„Открихме един доклад на дунавския валия – Ахмед Хамди Паша, изпратен на 16.09.1872 г., това е една седмица преди обира, до тогавашния велик везир Мидхат Паша, в който се вижда, че дунавският валия е знаел не само за съществуването на тази революционна организация, но и за нейните ръководители. Знаел е кои са председателите, кой е ръководителят Васил Левски и всички тези хора са били следени.
Пръв до снимката достига Дженгиз Йолджу.
„За моята докторска дисертация, аз трябваше да прегледам документите от началото на 70-те години на 19 век, в Османските архиви в Истанбул. Това беше много силна изненада за мен и аз се чувствах, как да кажа, много развълнуван и исках да споделя този материал с другите хора“, обясни Дженгуз Йолджу.
Дженгис Йолчу е роден в Добрич. През 1989 г. семейството му се изселва в Турция. Години по-късно преоткрива себе си в засилен интерес към Балканската история и по-специално към личността на Апостола. Днес той преподава в университета "29-ти май" в Истанбул.
„Аз преподавам една седмица за Априлското въстание и българското революционно движение и разказвам за Левски, Ботев, Каравелов и другите български революционери. Мисля, че тази част от Османската държава и българската история е важна за обща история на Турция и България“, каза Дженгуз Йолджу.
Историкът няма никакви спомени за България, защото, когато семейството му напуска страната - той е едва 3-годишен. Днес е на 36.
„Аз съм турчин, който е роден в България. Все още баба ми по бащиния род живее там и аз имам приятели, които все още живеят в България. Аз обичам да прекарвам времето си в България и идвам няколко пъти в София, за да уча и работя в Националната библиотека. И баща ми, и майка ми, те обичат история и българската история, и подкрепят моите изследванията. Когато реших да стана историк и да изследвам българската история, и мислех, че трябва да изуча българския език, но само аз ходих на уроци за един месец в София“, добави Дженгиз Йолджу.
Според турския преподавател само съвместната работа между историци от двете страни може да донесе големи открития. Снимката на Васил Левски го среща с Виктор от Карлово. За да бъде разчетена обаче, те имат нужда и от проф. Орлин Събев - един от малкото специалисти в България, които могат да превеждат от османо-турски език. Така интересът към историята и вдъхновяващата личност на Апостола преплита живота на тримата.
„Когато човек се докосва до документи, свързани с такива исторически личности. Това неизменно е свързано с вълнение“, сподели проф. Събев.
Все още обаче историците казват, че за Апостола се знае твърде малко.
„Конспиративният характер на неговата дейност е изисквал той максимално да ограничава информацията за себе си и от тази гледна точка, нещата, които знаем за него, не са твърде много. Реално извън числото на съзаклятниците на комитетските организации, народът не е имал представа за съществуването на Левски. Левски става обществено значима личност след Освобождението и то към 90-те години на 19 век. Кой знае в днешно време може би имаме един Левски, който ние повечето хора не знаем, че съществува и едва следващите поколения хора могат да научат за героизма на това какво той прави в днешни времена“.
Кога е точната рождена дата на Дякона е въпрос без категоричен отговор.
„В последно време се направиха опити да се издирят османски документи, които са свързани с описи на населението на Карлово и действително в един такъв опис от 1844 година мой колеги намериха името на Левски, записан като Васил Иванов Кунчев. Той е описан там като 4-годишно момче и оттук ние можем да допуснем, че евентуално той е роден през 1840 година, а не през 1837 г, но трябва също така да се държи сметка и за характера на тези османски документи, в които можем да допуснем, че тази така посочена възраст може и да не е съвсем точна. Така, че много е трудно да кажем категорично дали Левски се е родил през 1837 г. или през 1840 г. И двете вероятности са напълно основателни и допустими“, каза още.
Любопитни са и документите за Васил Левски след Освобождението.
„Това са документи от османската власт, които се отнасят до това как всъщност се развива националният култ към Левски, като национален герой в България. Много интересен документ има например от 1890 г., това е един доклад от османския комисар и дипломатически представител на султана в София. Той уведомява своето правителство в Истанбул, че е била планирана театрална постановка, която да разкаже за живота на Левски и за процеса срещу Левски, и за неговата смъртна присъда, но комисарят се свързва с министъра на народното образование тогава в България и настоява пред него тази театрална постановка да бъде отменена. И действително, както се казва в документа, министърът се съобразява с това желание и се отменя тази постановка. Изглежда, обаче, че някои актьори, проявили негодувание от този факт, поради което в документа се казва, че част от актьорския състав е бил задържан от полицията, тъй като тези актьори не са били доволни, затова, че е отменена тази постановка. Това е един пъзел от малки детайли, които, когато се сглобят, се оформя цялостната картина на историческото платно и затова колкото повече неща знаем, дребни факти, дребни детайли от историята, толкова повече се обогатява нашето познание за нея“.
Проф. Събев продължава да прави нови открития и да обучава своите студенти на османо-турски език. Още една такава история за забранената прожекция на филма на Васил Гендов - "Бунтът на робите", е повод за най-новото изследване на Дженгиз Йолджу. Той чака с нетърпение да посети отново България. А Виктор Комбов от две години вече не работи в Националния музей, защото в страната ни тази професия все още не може да подсигури на млади хора като него да получават достатъчно, за да издържат семействата си. Въпреки това в свободното си време той продължава да се занимава с история.
„Левски казва, времето е в нас и ние сме във времето. Може би сме прашинка, част от целия този ход на времето, и затова трябва да си даваме сметка, че, бидейки дори и една малка прашинка, ние сме градиво. Малко градиво, в цялата поредица от камъни, които се подреждат в историята, за да се изгради наследството, което следващите поколения получават от нас“, отбеляза проф. Орлин Събев.
