Химнът на българската просвета и култура звучи вече 119 години. Как песента "Върви народе възродени" написана от Стоян Михайловски и композирана от Панайот Пипков се превръща в непреходна?
През далечната 1901 година, в едно от междучасията в Петокласното мъжко училище в Ловеч, възторжено ехо оглася коридора.
"Отваря вратата директорът и казва какво става тука?! Чул песента и се разплакал. Казал: Аз не мога да повярвам, че в нашето малко, петокласно училище...ще излезе такава хубава песен", разказва Пламен Ечков, уредник в РИМ – Ловеч.
Тогава учител, Панайот Пипков бил натоварен от настоятелството да създаде училищен химн за 24 май. В един от часовете забелязал, че докато тактува, ученик се разсейва. Видял, че детето е разгънало под чина
стихосбирката на Стоян Михайловски "Да бъде ден", точно на стихотворението "Върви народе възродени."
Мелодията веднага осенила композитора. Нотите на песента, на 2 гласа, написал за 20 минути.
А 14-те куплета на стихотворението "Кирил и Методий", се изнизват под перото на Стоян Михайловски още на 15 май 1892 г. , докато учителствал по френски език в някогашната Мъжка гимназия, днес училище "Христо Ботев" в Русе.
В национален просветен химн, по текст на Михайловски и музика -Пипков, "Върви, народе възродени" се утвърждава през 1902 г.
