Превенцията на сърдечносъдовите заболявания трябва да започва преди появата на симптоми, а грижата за пациентите да продължава и след изписването от болница.
Това беше основното послание на пациентската сесия в рамките на XIX Национален конгрес по кардиология, в която участваха представители на Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ), кардиолози и специалисти по клинична психология.
АПАЗ настоява за по-ранно откриване на сърдечносъдовия риск, равен достъп до профилактика и по-добра координация между специалистите. Организацията предлага промени в Наредба № 9 и Националния рамков договор, които да подобрят проследяването на пациентите със сърдечна недостатъчност след болнично лечение. Настоява и хроничното бъбречно заболяване да бъде включено в Националната програма за превенция 2026–2030 г., предаде БГНЕС.
„Превенцията не трябва да се изчерпва с информационни кампании и еднократни изследвания. Тя трябва да бъде постоянна и организирана грижа“, подчерта заместник-председателят на АПАЗ Николай Недялков.
Кардиолозите проф. Иван Груев, доц. Антония Кишева и проф. Васил Трайков обсъдиха възможността за специализирана амбулаторна процедура за пациенти със сърдечна недостатъчност. Тя би позволила контролни прегледи, изследвания и корекция на терапията без необходимост от болничен прием при всяко влошаване. При подходящи пациенти амбулаторното лечение с венозни диуретици под медицинско наблюдение може да ограничи предотвратимите хоспитализации.
Липсата на симптоми не означава липса на риск, подчерта проф. Арман Постаджиян. По данни от международно изследване, публикувано в New England Journal of Medicine, пет фактора – високо кръвно налягане, нарушения в холестерола, диабет, тютюнопушене и повишен индекс на телесната маса – обясняват около 57% от новите сърдечносъдови заболявания при жените и 53% при мъжете в изследваните групи за десетгодишен период.
Специалистът акцентира върху редовното измерване на кръвното налягане и проследяването на LDL холестерола, чието въздействие се натрупва с годините. Смартчасовниците могат да сигнализират за проблем, но не заменят валидирания апарат с маншет.
Клиничният социален работник Александър Миланов обърна внимание на психологическите причини, поради които пациентите не винаги спазват предписаната терапия. Страхът от лекарствата, финансовите затруднения и сложните лечебни схеми могат да попречат на лечението. Затова доверието между лекаря и пациента и подкрепата на семейството са съществена част от грижата.
Участниците се обединиха около необходимостта от ранна профилактика, непрекъснато проследяване и координирана медицинска и психологическа подкрепа, за да се предотвратяват усложненията и да се подобрява качеството на живот.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
