Смрад*

Събуди се от притеснението, което през последните няколко години не му позволяваше да спи повече от пет часа и което през отминалите два месеца се беше усилило. Задушаваше го, не му даваше мира и го притискаше там, „под лъжичката”.

Вече беше започнал да усеща миризмата и на своя етаж.

Всичко стана заради последния скандал за асансьора, който отказваше да работи по предназначение поне по два пъти в месеца и караше съседите му да тренират без желание физическата си издръжливост по стълбите. Наричаше неразположението на блока полезно за здравето. Имаше навика да препира на 30 градуса всяка подобна ситуация и да извлича петната от нея, без да нарушава целостта й.

Онзи следобед обаче знаеше, че бялото отдавна сивее. Станкова остана между третия и четвъртия етаж на тъмно 45 минути, заседнала в кабината. Вика за помощ, блъска по вратата, звъня на дъщеря си, едва не получи удар, както дълго време сама разказваше за случката на пейките в градинката, от шока, твърде нетипичен за следпенсионната й възраст.

Той нямаше вина, че в трафопоста зад блока бе станало късо съединение, за което кварталните легенди се разклоняваха от преплетени кабели през протекла вода до една от бездомните котки, прегризала проводниците. Върху съвестта му нямаше и бледо петно, но вече не можеше да понася обвинителните погледи, които го разминаваха навсякъде.

Усещаше и все по-силно миризмата.

Генадий Граматиков беше личен собственик на двустаен апартамент на шестия етаж посредата в панелка, издигаща се вече над 30 години в столичния квартал „Овча купел”. Беше се научил да понася съседите си. Беше принуден да се научи да ги понася, след като проумя нелесно факта, че живеят разделени от много тънки стени.

Винаги беше искал да стане домоуправител и няколко години след като се нанесе, успя да вземе тетрадката. Беше помагал за облагородяване на междублоковото пространство, с което си спечели съседските симпатии. А предшественикът му Благой Еленков, с когото живееха на един етаж, вече съвсем се беше загубил в сметките и успяваше да преброи само картите, които играеше често със Серафим Троянски.

Граматиков и Еленков не се харесваха още от деня, в който станаха съседи. Ако отключването на вратите им отвътре съвпаднеше, единият гледаше през шпионката и изчакваше, докато другият излезе. Размяната на отговорника за входа пренесе съседската им вражда на още по-примитивно ниво. Двамата започнаха да си пълнят пощенските кутии с боклуци и да си цапат прането.

Тогава миризмата още я нямаше.

С домоуправителската тетрадка в ръце Генадий Граматиков за кратко успя да се порадва на ласките на доброто съседство, зад които обаче скоро започнаха да се показват дразнещо, като под разлепен крайчец на тапет, навиците на угодническото съжителство врата до врата. Докато се усмихваше и благодареше за донесения току-що приготвен тиквеник с канела и орехи „по рецептата на майка”, Генадий Граматиков започна да намира на изтривалката си резултатите от сутрешната разходка на домашните любимци на съседите си. Защото беше спрял колата си на нечие запазено място пред блока и защото беше запазил ключа от тавана само за себе си.

Дребните номерца, както ги наричаше, обаче не го смущаваха. Беше убеден, че прави това, от което имаха нужда всички, а онези, прикритите саботьори, презираше и не можеше да приеме, че не разбират и не признават саможертвата му за благото на входа. Не трепваше, дори когато Еленков злорадстваше зад гърба му, че дупките, които бе пълнил сам след зимата по съседната улица, пак са се отворили.

Граматиков боядисваше, поправяше катерушката, подрязваше живия плет в градинката, дори садеше кокичета, но не можеше да спре да разлиства тетрадката назад и да разказва за безобразния отчет, който водел съседът му отляво. Липсвали страници, а други били залепени, сметките били покривани с коректор, а касата на входа била празна. От безплодните опити да възстанови листата назад обаче, на Генадий Граматиков не му остана време да пише по следващите.

Но тогава не подозираше, че миризмата ще се появи.

Хладните чувства между Граматиков и Еленков накараха и останалите в блока да настръхнат един срещу друг и го разделиха на две. Само от време на време от долните етажи мимолетно се долавяше немощният глас на някой, решил да се намеси в подобряването на съседския комфорт. По-горе обаче никой не го чуваше.

Докато си прехвърляха вината един на друг за протеклия след първия сняг покрив, долу, в мазето, щеше да се случи нещо, което да се залепи за тях като годишна винетка. И колкото и да се опитваха го разлепят след това, то се късаше на парчета и оставяше следи, по които полепваха нови и нови пластове прах и боклуци.

Една зимна нощ амортизираната от времето отходна тръба не издържа и се спука. Процепът първо бе малък и течът можеше да остане само локва с тесен диаметър, която да изчезне за няколко дни по силата на физичните закони. Не беше нужно дори някой да разбира за него.

Генадий Граматиков го хвана в самия му зародиш, защото обичаше да навестява всяко едно затънтено кътче на блока, да открива проблемите и сам да се справя с тях. След това със задоволство водеше останалите от входа до местата на малките си победи. Показваше и разказваше сладкодумно за оправената пукнатина на площадката между първия и втория етаж и хванатите три плъха, които плашеха децата на площадката.

Бе „пестелив като немец”, нещо което обясняваше с онези липсващи страници и онази изпразнена каса. Но този път спестовността му го подхлъзна. Пълни дупката с кълчища, увива тръбата, кърпи я, дори вика приятел майстор да му помогне.

Всеки път течът спираше за кратко, после пак прокапваше, протичаше, а накрая изригна и напълни мазето с няколко педи вода, чийто цвят не можеше да се определи, и с миризма, неописуем с думи. Зловонието, което първо насълзяваше, а след това притъпяваше рецепторите и отнемаше всякаква сетивност, изпълни входа, и постепенно започна да се изкачва по етажите.

Излезе и навън и донесе на блок 78 в „Овча купел” десетки прозвища, в които присъстваха коренът „смрад” и неговите синоними. Жителите му, в чиито дрехи и кожа, миризмата се беше пропила с времето на спешната авария, бяха отбягвани в кварталния магазин, а останалите в махалата потапяха носове в блузите си, когато ги видеха.

Отблъскващият мирис бе стигнал няколко блока по-назапад - и като слух, и като осезание, и далечните домоуправители започнаха да закачат бележки с приятелски съвети по вратата на „ароматния вход”, но те обикновено падаха от вятъра, преди някой да им обърне внимание.

Злополучната история на Станкова, която стана заложник на асансьора онзи следобед, беше просто последната капка, която падна в басейна от отпадни води в мазето. Генадий не разбираше, не можеше да приеме, че никой от съседите му не виждаше опитите му да подаде спасителния пояс. Вече не издържаше да гледа обвинителните лица на останалите. Хвърли домоуправителската тетрадка и се оттегли в апартамента си на шестия етаж.

Където миризмата още не беше стигнала.

Никой обаче не пожела да вземе тетрадката, а тъмната вода продължаваше да клокочи в мазето. Първите етажи вече не издържаха, а по-горните се страхуваха да не стигне и до тях. Всеки обаче държеше на своето и гледаше да обслужи личното си неразположение. Накрая се намеси единственият обитател на последния етаж Паскал Веселинов, който предложи да наемат професионален домоуправител. „Пришълеца”, както започнаха да го наричат, обаче не получи ничие уважение, което закова шансовете му да се справи с подсушаването на проблема на нулата.

Стигнаха до извода, че „титлата” домоуправител трябва да остане във входа. Наложи им се и да се съберат и на събрание, колкото и да не можеха да се гледат вече. А и някой трябваше да вземе тетрадката, личните желания за която оставаха прикрити под убежденията за всеобща добрина.

Розалия Стефанова, която живееше в единствения тристаен апартамент в блока, получен по наследство, за което всички завиждаха, предложи да изсипят чиста вода, която да отмие утаилата се вече мърсотия.

Аспарух Балкански, известен сред съседите с крайните си убеждения, даде идеята да викнат част от обитателите на недалечната ромска махала, които да изнесат с кофи събралата се „миризлива чума”. После дори нямало да има нужда и да им се плаща.

Членовете на семейство Синигерови говореха толкова тихо след срама от последния домашен скандал на висок тон, за който чуха всички, че никой вече не ги слушаше.

Старият играч на карти Серафим Троянски се изнесе, точно преди тръбата да се пропука.

Около събралите се съседи подскачаше Явор Страшимиров, размахвайки папка с неплатени фактури, за която никой не знаеше откъде е взел, без да предлага нищо смислено.

А Граматиков и Еленков толкова се бяха захласнали в персонални обвинения, че бяха забравили защо са се събрали.

Но никой не поиска да смени тръбата с нова. Или просто да си събере ризите в куфар и да се изнесе от блок 78 в столичния квартал „Овча купел”. Защото докато говореха колко ужасяваща и гнусна е миризмата, превърнала се в смрад, тя беше започнала да им харесва.

*Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.