„Днес страда огромното, многомилионно семейство на великия Кирил Маричков. Ние всички сме негови рожби. Той отгледа моята генерация - накара ни да се извисим над сивото ежедневие на една тежка епоха, да надделеем над своеволията на 20-и век, да повярваме в себе си, в могъществото на музиката, в добрината, в приятелството, в любовта.“

Това коментира журналистът и писател Иво Иванов след смъртта на големия музикант Кирил Маричков.

„Ако се вгледате внимателно назад, ще видите и неговите следи до своите - да, две следи. Така е - той бе винаги до нас „в този свят студен...и чак до залезния ден, посочва Иванов.

 „До последния си дъх той беше едно 79-годишно любопитно дете - търсещо нови хоризонти, прегръщащо нови стилове, рисуващо нови картини. Композираше, пишеше, пътуваше, свиреше... обичаше. Вярваше във Вълшебния цвят, който връща времето назад, за да го удостои с вечна младост... нашата младост. И беше прав, защото намери начин да не остарее, дарявайки и нас със сладък, неувяхващ Маричков Вкус на времето! Толкова пъти ми е помагал в тежък момент. Толкова пъти ми е напомнял да не се отчайвам, да гледам към звездите и да не нарушавам съкровената Клетва към истинските приятели“, коментира журналистът.

„Кирил Маричков - трубадурът на нашата младост; човекът вдъхновение, чието име наобратно е лирик, бе избрал да не спира да крачи по този свят със своята любима бас китара, от град на град, от сцена на сцена и от песен до песен“, посочва още той.

 „Не вярвам, че смъртта му е нелепа. Той не си тръгна обездвижен, съсипан от болести и прободен от системи. Съдбата бе решила да го удостои с най-голямото признание и положи тялото му върху тържествената фрегата на музиката. Тя отпътува към безбрежния океан с тялото му до любимата сцена, хванало своето четириструнно оръжие в последна битка за нашите сърца“, коментира Иво Иванов.

„Но само тялото...истинската му същност остава да диша завинаги в красивите барелефи на неговата музика. Така се той винаги ще бъде точно там край реката, където се редят тополите, където черният кон никога няма да умре върху белия сняг и където неговият дългокос Хамлет облечен в дънки и тънка риза, все още се тревожи да бъде или да не бъде средновековно невъзможен...

 Сбогом г-н музика и попътен вятър към безсмъртието!“, посочва още Иво Иванов.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Продължи да четеш