„Днес страда огромното, многомилионно семейство на великия Кирил Маричков. Ние всички сме негови рожби. Той отгледа моята генерация - накара ни да се извисим над сивото ежедневие на една тежка епоха, да надделеем над своеволията на 20-и век, да повярваме в себе си, в могъществото на музиката, в добрината, в приятелството, в любовта.“

Това коментира журналистът и писател Иво Иванов след смъртта на големия музикант Кирил Маричков.

„Ако се вгледате внимателно назад, ще видите и неговите следи до своите - да, две следи. Така е - той бе винаги до нас „в този свят студен...и чак до залезния ден, посочва Иванов.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

 „До последния си дъх той беше едно 79-годишно любопитно дете - търсещо нови хоризонти, прегръщащо нови стилове, рисуващо нови картини. Композираше, пишеше, пътуваше, свиреше... обичаше. Вярваше във Вълшебния цвят, който връща времето назад, за да го удостои с вечна младост... нашата младост. И беше прав, защото намери начин да не остарее, дарявайки и нас със сладък, неувяхващ Маричков Вкус на времето! Толкова пъти ми е помагал в тежък момент. Толкова пъти ми е напомнял да не се отчайвам, да гледам към звездите и да не нарушавам съкровената Клетва към истинските приятели“, коментира журналистът.

„Кирил Маричков - трубадурът на нашата младост; човекът вдъхновение, чието име наобратно е лирик, бе избрал да не спира да крачи по този свят със своята любима бас китара, от град на град, от сцена на сцена и от песен до песен“, посочва още той.

 „Не вярвам, че смъртта му е нелепа. Той не си тръгна обездвижен, съсипан от болести и прободен от системи. Съдбата бе решила да го удостои с най-голямото признание и положи тялото му върху тържествената фрегата на музиката. Тя отпътува към безбрежния океан с тялото му до любимата сцена, хванало своето четириструнно оръжие в последна битка за нашите сърца“, коментира Иво Иванов.

„Но само тялото...истинската му същност остава да диша завинаги в красивите барелефи на неговата музика. Така се той винаги ще бъде точно там край реката, където се редят тополите, където черният кон никога няма да умре върху белия сняг и където неговият дългокос Хамлет облечен в дънки и тънка риза, все още се тревожи да бъде или да не бъде средновековно невъзможен...

 Сбогом г-н музика и попътен вятър към безсмъртието!“, посочва още Иво Иванов.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK