На 7 януари православната църква почита св. Йоан Кръстител, посочван за най-великия сред пророците, който ревностно проповядва идването на Христос сред хората.
Свети Йоан Кръстител е назоваван още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си. Според Евангелието той се прочул като проповедник в Юдея и Галилея. Проповядвал е, че е изпратен от Бога да подготви пътя за идването на Христос и затова увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. Като символ на пречистване Йоан кръщавал покаялите се с вода.
Едва 34-годишен Йоан Кръстител е заловен и обезглавен по нареждане на цар Ирод Антипа. Животът и духовната чистота, както и мъченическата му смърт, са причина житията и библейските разкази да говорят за него по-скоро като за ангел, отколкото като за човек.
И на Ивановден, както на Йордановден, продължават ритуалите, свързани с водата и нейната чудодейна сила.
Още в ранни зори в къщата се донася прясна вода, пълнят се големи съдове и в тях се измиват децата, за да бъдат здрави. Светецът се смята и за покровител на кумството, ето защо се ходи на гости у кумовете. Кумците носят почерпка, която включва месо, вино и хляб, най-често кравай.
На Ивановден за последно ходят новогодишните маскарадни дружини. В някои региони на България коледарите ритуално отвеждат водача на групата на уличната чешма и го изкъпват. Кукерите пък играят своите последни игри, с които гонят злите сили и по този начин донасят здраве и берекет през новата година.
Трапезата на Ивановден вече не е постна. Задължително се поднася свинско месо със зеле и варено жито, но присъстват също кървавица, ошав, луканка и фасул.
Имен ден празнуват Иван, Иванка, Йоан, Йоана, Иванина, Ванина, Ваня, Ваньо, Калоян, Йовко, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона.
