Днес България избира народните представители, които ще станат част от 52-ия парламент. От първите избори след Освобождението до днес българите винаги са имали глас, но невинаги свободата да го упражнят.
Днес гласуваме бързо, лесно и тайно. Но в миналото изборният процес е изглеждал много по-различно. Приемането на Търновската конституция дава избирателно право на всички мъже, които са навършили 21-годишна възраст. Тогава се въвежда и гласуването с бюлетина.
Според историка Иван Кънчев от „Българска история“ българите в началото тепърва се учат да гласуват. В първите години изборите често са съпътствани от куриозни ситуации, а самият процес е далеч по-труден от днешния. Избирателните секции са били много малко – непосредствено след Съединението едва 60-70 в цялата страна.
Това означава, че хората от едно село е трябвало да изминат по 40–50 километра, за да стигнат до околийския център, където да упражнят правото си на глас. Пътуването, без автомобили и железница, често се е превръщало в истинско приключение. Цели села са тръгвали заедно, водени от кмета, и са се срещали с хора от други населени места – изборният ден е бил силно емоционално преживяване.
Бюлетината също не е изглеждала така, както я познаваме днес. Тя не е била предварително подготвена от държавата или партиите – всеки избирател си я е изготвял сам.
Кънчев напомня, че в първите години след Освобождението грамотността е била под 10%, което поставя под въпрос реалната тайна на вота. Често на хората са били подавани готови бюлетини, а някои дори не са можели да разчетат за кого гласуват.
През 1922 г. в България се провежда първият референдум с въпроса дали да бъдат съдени виновниците за националните катастрофи. Гласуването е ставало с две бюлетини – бяла и черна. Черната е означавала, че не трябва да има съд, но именно тя е създавала проблем за властта. След гласуване по ръцете на избирателите са оставали черни следи, което е показвало кой как е гласувал.
Сериозна промяна настъпва през 1944 г., но още след Първата световна война по времето на Стамболийски се въвежда задължителното гласуване. Това рязко увеличава избирателната активност – до 80% и дори повече. Още в периода 1911–1913 г. активността достига около 60%, при едва 15–20% в първите години след Освобождението.
Любопитен факт е, че първото преброяване на населението в България се прави след първите избори, което показва колко различна е била организацията тогава. Въпреки това се наблюдава ясна тенденция на повишаване на активността – обратна на тази от последните години.
Бюлетината в съвременния ѝ вид се появява едва през 2005 г. В началото те са били бели, а по-късно стават цветни, като всяка партия използва собствен цвят за разграничение.
С развитието на технологиите изборният процес също се променя. Днес вече говорим за машинен вот, а познатата „тъмна стаичка“ постепенно губи значението си като гаранция за тайна на вота. Причината – възможността изборът да бъде заснет, което поставя нови предизвикателства пред изборната система.
На въпроса дали помнят първия си вот, хората реагират различно. Някои признават, че споменът е избледнял, други казват, че тогава е имало само хартиени бюлетини. Има и такива, за които политиката никога не е била привлекателна и дори се колебаят дали да гласуват.
Независимо от начина, по който даваме гласа си, той остава не само право, но и отговорност. Историята показва, че българите са извървели дълъг път – от трудното и често формално участие в изборите до днешния по-достъпен процес.
И макар днес гласуването да е по-лесно от всякога, въпросът остава същият: ще използваме ли тази възможност.
