В периода между 2007 и 2015 г. лицата, които променят обичайното си местожителство като същевременно напускат областта, в която живеят, възлизат на близо 743 хиляди души. От тях около 157 хил. се преместват в столицата, а близо 156 хил. – в чужбина. Останалите 430 хил. сменят обичайното си местожителство с такова в друга област на страната. Това показва анализ на Института за пазарна икономика.
Данните сочат още, че за изследвания период повече от половината лица, които се местят отиват в някоя от другите 27 области на страната. Най-много лица се преместват в Пловдив (47 хил. души), Варна (44 хил. души) и Бургас (34 хил. души), а най-малко - във Видин (6,7 хил. души), Смолян (5,7 хил. души) и Кърджали[2] (под 5 хил. души).
Пикът на миграцията към столицата е през 2011 г. Тогава близо 26% от лицата, сменили обичайното си местоживеене, се насочват именно към нея, а едва 15% - към чужбина. Същата година хората, сменили обичайното си местоживеене с такова в чужбина, са около три пъти по-малко спрямо 2010 г. - от 27,7 на 9,5 хил. души. В периода 2012-2015 г., обаче, се забелязва тенденция все повече хора да избират чужбина пред столицата, като през последните две години от периода за пръв път по-голям дял от населението напуска страната, отколкото идва в столицата.
На фона на често цитираните данни за външната миграция на населението, миграционните процеси, които протичат вътре в страната, често остават встрани от публичния интерес. Прегледът на данните на НСИ за периода между 2007 и 2015 г. показва, че цели 79% от миграцията всъщност е вътрешна за страната, като миграцията към столицата е 2,7 пъти по-ниска от общата миграция към останалите 27 области на страната.
Механичното движение на населението между областите в страната проследява лицата, които са променили своето обичайно местоживеене (настоящ адрес). Представените тук данни описват както вътрешната, така и външната миграция по линия на изселването на населението от дадена област, уточняват от ИПИ. От 2007 г. насам данните за механичното движение на лицата между областите в страната включват и данни за външната миграция, поради което фокусът е именно върху периода 2007-2015 г. Подробни данни за миграцията от и към всяка една област през годините е достъпна на страницата на НСИ.