Родни интелектуалци и политици, сред които и двама президенти, подкрепиха идеята България да бъде предложена за Нобел за мир 70 години след спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта по време на Втората световна война.
Когато през 1910-а председателят на парламента Христо Славейков номинира Андрей Ляпчев за Нобелова награда за мир, в Осло поглеждат с интерес към България.
"Това е единствената засега известна номинация, тъй като има едно правило за 50 години, в които не се разкрива кои са номинираните кандидати, в която и да е област", обяснява доц. Валери Колев.
По регламент всеки университетски преподавател, съдия, парламентарист или министър може да изпрати предложение до Нобеловия комитет. Това право имат и предишни лауреати като Европейския съюз. Предложенията се отсяват чрез мнения на регионални експерти и окончателните становища на така наречените "топ съветници", които се пазят в строга тайна.
„Много е лесно да попаднеш в списъка с номинираните, защото в света има хиляди и хиляди хора, които имат право да номинират. Само в България има няколко стотици такива хора", допълни Геир Люндеста.
През първата половина на миналия век, предимно от средите на Софийския университет излизат седем номинации за Нобел за литература. Но критериите за наградата за мир са много по-субективни.
"Всичко е силно политизирано и затова е много по-противоречиво като резултат", каза Колев.
През 2010-та секретарят на Нобеловия комитет заяви, че България трябва да извърви определен път, за да се доближи до мисълта за Нобел. Крайният срок за изпращането на предложението е 1 февруари. След това всичко е въпрос на преценка и лобизъм. От различно естество.
