Индустриалци настояват за спешни компенсации, ако цената на тока надмине 120 лева на борсата

Компенсации при цена на тока над 120 лв. за мегаватчас на електроенергийната борса и за 80% от потреблението на бизнеса.

За това настояха от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори в България (БФИЕК) в отворено писмо до премиера, енергийния министър и председателите на Народното събрание и на парламентарната енергийна комисия, изпратено и до медиите във вторник.

Според написаното на 31 март 2025 година е изтекло действието на механизма за компенсиране на цените на електрическата енергия за небитовите крайни клиенти. От тогава насам енергоинтензивната индустрия е изложена на ценовите влияния на краткосрочния пазар на електрическа енергия.

„През изминалата година цяла Югоизточна Европа и България в частност са изложени на много по-високи пазарни цени спрямо Централна и Западна Европа поради липсата на междусистемна свързаност между регионите. Това е системен проблем, чието решаване ще отнеме години. Това влошава конкурентоспособността на българските енергоинтензивни предприятия, които са основно експортно ориентирани и са в основата на кръговата икономика“, пише още в отвореното писмо.

Re-Source Southeast 2025 в София: Ключовата конференция за възобновяема енергия

Българската ветроенергийна асоциация е сред основните организатори на форума

В допълнение на това от БФИЕК подчертават, че България е единствената страна от Европейския съюз със значим дял на енергоинтензивната индустрия във формирането на БВП, която няма целенасочена политика за подкрепа на тези отрасли.

Редица документи на Европейския съюз като Планът за действие за достъпна енергия и Планът за действие за стоманата и металите поставят на централно място на европейско равнище нуждата от конкурентни цени на електрическата енергия за енергоинтензивните отрасли. Необходимостта от политики за осигуряване на конкурентоспособността на тези индустрии е ясно изразена и в т.нар. „Доклад Драги“.

„У нас, дори и при прилагане на компенсации за цените на електрическата енергия, ценовите равнища не гарантират конкурентоспособност на енергоинтензивните предприятия. Това личи от данните на НСИ за индекса на промишленото производство за февруари и март 2025 г.: за м. март 2025 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство спада с 8,3%, което е най-големият спад от март 2024 г. и над два пъти по-голям от спада за м. февруари 2025 г. (-3,5 %)“, пишат още от Федерацията на индустриалните енергийни консуматори у нас.

Цената на тока: От 1 юли ще има нова методика за изчисляване

Крайната цел е пълна либерализация на пазара

Според тях тежко засегнати са енергоинтензивните индустрии:

• Добив на метални руди: спад 14,8% през февруари и 2,1% през март;
• Добив на неметални материали и суровини: спад 38,3% през февруари и 25% през март;
• Производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон: спад 19,5% през февруари и 17,5% през март;
• Производство на химични продукти: спад 6% през февруари и 5,6% през март;
• Производство на лекарствени вещества и продукти: спад 17,3% през февруари и 9,8% през март;
• Производство на основни метали: спад 36% през февруари и 24,9% през март.

„От началото на годината цената на електроенергията на пазара „Ден напред“ в България възлиза на 115,41 EUR/MWh, в Германия е 98,63 EUR/MWh, а тази във Франция – 75,62 EUR/MWh. В допълнение в тези страни действат различни механизми за дългосрочно договаряне и различни облекчения за цената на електрическата енергия за енергоинтензивната индустрия“, пише още в отвореното писмо до правителството.

В допълнение на горепосоченото от БФИЕК дават за пример Германия, в която дялът на краткосрочната търговия е около 50%, докато в България надвишава 90%. Във Франция пък действа механизъм, при който част от електрическата енергия, закупувана от индустрията е на цена от 42 EUR/MWh.

Жечо Станков: От 1 юли по нов начин ще се определя цената на тока за бита

Битовите потребители остават на регулирана цена, но няма да загубим пари по ПВУ, увери министърът на енергетиката

От 1 януари 2026 г. влиза в сила нов механизъм, който цели да установи дългосрочни договори със срок на действие от 10 до 15 години, а цената ще бъде формирана въз основа на разходите на електропроизводителя.