Проверка на дейността на горските власти, управляващи природен парк Странджа, назначи кабинетът. Причината е потопът преди дни край морето.

Отговорът на въпроса каква е ролята на сечта в парка за щетите по време на пороя, потърсиха репортерът Стоян Георгиев и операторът Стоян Митев.

Най-характерното за парк Странджа е, че той няма план за управление. Това има и отношение към щетите от наводненията. Това позволява застрояване през годините на Черноморското крайбрежие. Засяга и начина, по-който се извършват сечите. Те се случват като в обикновена гора, а не като в парк.

Сателитно изображение от Странджа планина, където на 5 септември се изсипаха над 300 литра на квадратен метър дъжд. Мястото се намира на 6 км от морето и на 3 км от удавеното от порой село Кости.

Първото сателитно изображение е от лятото на 2022 г., а второто от 2013 г. Дърветата са разредени, но това, което сателитните кадри не могат да покажат е кои точно са липсващите дървета.

Видео свидетелства, разследвания и репортажи през годините документират сечта. Загубени са най-ценните дървета. Вековните. За всичко това има доказателства.

Доц. Дико Патронов е един от създателите на парк Странджа и бивш директор на дирекцията по горите в Бургас. Участвал е в залесяването на курортите по южното ни Черноморие през 60-те години. Той е категоричен, че сечите в планината Странджа не са нанесли вреда на парка и нямат никакво отношение към щетите след пороя. Убеден е, че собствениците на земи, умишлено запалили и изгорили всички гори около курортите са истинските виновници.

„Всичкото това, което беше покрай селищата гола поляна, ми ние през 60-те и 70-те години всички залесихме и сега искам да ви кажа какво се получи. Ние залесихме, но по-голяма част от него вече го няма. 90-те години започнаха пожарите. Около Созопол, всеки ден пожари, Слънчев бряг, Ханска шатра, Коашарица, това бяха прекрасни борови гори. Това всичко стана, когато аз бях главен директор и всички тези неща ги знам, защото минаха през ръцете ми“, каза той.

Той е категоричен, че всичко това е станало, за да стане гола поляна и всичко да се застрои.

Доц. Патронов напомня, че през 1994 г. са падали 400 литра на квадратни метъра дъжд, без подобни щети по населените места.

Темата за начина, по който се управлява парк Странджа – гледайте в неделя в предаването „120 минути“.