Три сценария за социално-икономическите последствия у нас от разпространението на COVID-19 разработиха от Института за икономически изследвания при Българската академия на науките.

Икономистите правят своите изводи на база на предприетите фискални мерки в държавите, основни търговски партньори на страната ни, оценени са мерките на българското правителство и са направени някои конкретни препоръки.

Кристалина Георгиева: Пандемията ще направи световния икономически растеж

Първият сценарий допуска, че пикът на COVID-19 у нас настъпва в средата на май, няма втора вълна от заболели, мерките постепенно се отменят и през втората половина на годината икономиката функционира нормално.

Вероятността той да се сбъдне е 20%, като прогнозата е за спад на БВП от 2,4% и за леко нарастване на инфлацията спрямо 2019 г. Обемите на външната търговия ще намалеят по-осезателно при вноса, с влошаване на текущата сметка, основно заради слабия туристически сезон – предвижда се спад до 20 на сто.

Пазарът на труда ще изпита умерено негативен шок, а безработицата нараства до 6,9 на сто. Вместо балансиран бюджет ще има дефицит от 1,5 на сто спрямо БВП, като той ще се покрие с емитиране на нов дълг в размер на 2,5 млрд. лв. Фискалният и валутният резерв остават на приблизително същите нива, а правителственият дълг се увеличава до 21,7 процента от БВП.

ЕК одобри 500 млн. лв. държавна помощ за българските малки и средни предприятия

Вторият сценарий предвижда пик в края на юни – средата на юли, с постепенна отмяна на мерките и възможно повторно въвеждане на някои ограничения. Вероятността той да се случи е 60%. Прогнозата на икономистите е за спад на БВП с 4,3 на сто и за ускоряване на инфлацията до 4,2 на сто на средногодишна база. Обемите на външната търговия ще намалеят значително, а влошаването на текущата сметка ще е с повече от 1 млрд. евро, главно заради намален износ с 4,6 на сто и спад на туристическия сезон с около 50 на сто.

Пазарът на труда ще изпита негативен шок, като безработицата ще се удвои спрямо 2019 г. и ще достигне 10% от работната сила. Бюджетните приходи ще са по-ниски от планираните с 9%, докато разходите остават в рамките на планираните със Закона за държавния бюджет. Бюджетният дефицит достига 2,5% спрямо БВП и се покрива с емитиране на нов дълг в размер на 3,8 млрд. лв.

Валутните резерви намаляват с около 500 млн. евро, а правителственият дълг се увеличава до 23% от БВП, според втория сценарий.

Научният екип на ВУЗФ предложи на Министерски съвет план от мерки за справяне с икономическата криза

Третият сценарий допуска пик на заболяването в средата на август при периодично затягане и разхлабване на мерките. Вероятността той да се сбъдне е 20 на сто, а спадът на БВП в реално изражение ще е с 5,7 на сто. Инфлацията се ускорява до 5,2 на сто на средногодишна база, като причините ще са в проблеми с предлагането на някои вносни стоки от първа необходимост.

Противодействащ фактор за по-висока инфлация ще е намаленото потребление и по-ниските цени на енергоресурсите. Прогнозата е за значително намаляване на обемите на външната търговия и влошаване на текущата сметка с повече от 2 млрд. евро, основно заради проваления летен туристически сезон – спад между 50% и 70%.

Пазарът на труда ще изпита силен негативен шок, като безработицата ще достигне близо 350 000 или 12 процента от работната сила. Бюджетните приходи ще са по-ниски от планираните с близо 10%, а разходите за подпомагане на различни уязвими групи, здравеопазване или програми за бизнеса, ще се увеличават с 5,5% спрямо планираните преди актуализацията.

Ще има и пренасочване на разходи, като капиталовите – ще намалеят за сметка на текущите. Бюджетният дефицит ще достига 5 процента спрямо БВП и ще се покрие с емитиране на нов дълг в размер на 8 млрд. лв. Валутните резерви намаляват с около 1 млрд. евро, а правителственият дълг се увеличава до 26,5 процента от БВП.

Радев: Сити хора вземат решенията, а много българи гладуват

Според икономистите на БАН актуализацията на бюджета, както и другите мерки във финансовата сфера, са взети навреме. Положителна е и оценката на решението да се увеличи максималният размер на поетия нов държавен дълг до 10 млрд. лв., въпреки че е малко вероятно бюджетният дефицит да достигне такива размери и поетият дълг да се изхарчи.

По отношение на мярката „60/40“ в подкрепа на заетостта, икономистите смятат, че държавата може да е по-смела и категорична, като поеме сама 60% от заплатите, без да изисква участие и от бизнеса за запазване на доходите на работниците.