Половин милион българи пътуват до работа общо 600 000 часа на ден

18% от заетите са трудови мигранти в собствената си държава

Близо половин милион българи са трудови мигранти в собствената си държава - или 18% от заетите. По данни на синдикатите те вече минават броя от 400 хиляди.

Колко точно обаче са пътуващите работници - остава неясна величина. Според Агенцията по заетостта трудовите мигранти по програмата „По-близо до работа" към днешна дата са 5 812. Драстично разминаване - 400 хиляди с 5 812, се дължи на факта, че не всички си намират работа през бюрата по труда.

Трудовата миграция в България обаче е повсеместна. Най-интензивно е движението в централните и южните райони - Пловдив, Ловеч, Хасково.

В Пазарджик, например, над 450 души всеки ден пътуват до града, за да работят. Те идват от 59 населени места. Подобно е положението и в Пловдив, Стара Загора, Казанлък.

На едва 16 хиляди души им се поемат пътните разходи по различни схеми и програми.

10 години по 100 километра дневно - това е цената, която плаща Поля Димитрова, за да има работа. Завършила е електроника. В родната Мездра работа за нея няма. Затова пътува до София. Денят й започва по тъмно.

„Сутрин всички влакове са пълни с хора, които работят в София. Там изкарват прехраната си, защото по стечение на обстоятелствата там навсякъде можеш да намериш работа, за разлика от провинцията, където всичко е замряло”, обяснява жената.

Синдикатите са направили свое проучване. Над 400 хиляди са работниците, които всеки ден пътуват до друг град или село, за да работят. Най-често с автобус или влак.

Хронично изморени от път, всички трудови мигранти у нас пътуват общо по 600 хиляди часа на ден. Над 30 хиляди души пътуват по час до работа. На други 4 хиляди са им нужни 3 часа, за да се приберат у дома.

„Когато един уморен пътува няколко часа и му се намали производителността на труда, губи повече, отколкото дадените пари за транспорт. Необходим е мониторинг и ежемесечно наблюдение. Но за България това е спасителен пояс в момента - 1/3 от общините са в окаяно състояние по отношение на заетостта”, коментира експертът Божидар Арсов.

„Представители на бизнеса твърдят, че почти няма място в България, където едно по-голямо предприятие - над 300-400 души, да може да наеме работници от същото населено място”, допълва Лъчезар Богданов - икономист, Индъстри Уоч.

Профилът на трудовия мигрант - не само мъже, но и все повече жени. Мъжете пътуват по-дълго. Най-много са хората със средно образование.

Най-голям е броят на трудовите мигранти в секторите строителство, селското стопанство, преработващата промишленост. Те се търсят и най-много.

А по данни от Бюрата по труда в страната в момента се търсят още - химици във Враца, сервитьори в Бургас, шивачи в Благоевград, охранители в Пазарджик, ковачи във Велико Търново.