Първи сериозен конфликт се разрази около новия бюджет на държавата. Работодателите не виждат в него реформи, а синдикатите са против предвиденото замразяване на доходите. От час и половина в сградата на правителството се провежда тристранен съвет. Дискусиите продължават и в 19 ч.

Двете конфликтни точки са минималната работна заплата и условията за пенсиониране. Разминаване има дори вътре в кабинета.

Социалният министър Ивайло Калфин продължава да настоява за минимална заплата 380 лв. Работодателите са против увеличение. Синдикатите са разделени какво точно увеличение искат, но настояват да има. А в бюджета е записано 340 лв., както е в момента.

Снимка: bTV

Социалният министър иска и по-плавна стъпка за нарастване на възрастта за пенсиониране. Сега е заложено стажът и възрастта да се увеличават с по 4 месеца на година, а Калфин настоява на 2 месеца.

Финансовият министър Владислав Горанов пък призова за доза смирение към усилията на кабинета да съществува.

„На този етап не приемаме бюджета в този вид, той е вреден за държавата, а не полезен”, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той определи бюджета и като направен от външен наблюдател за държавата.

Прогнозата на финансовото министерство за ръста на икономиката ни през следващата година също ядоса синдикатите. Според тях заложеният икономически растеж е сериозно подценен. В проектобюджет 2015 е заложен ръст на БВП от 0,8%.

Анализаторите казват, че не сме в криза, но няма и бърз растеж и нови работни места. Тази година ръстът на произведените стоки и услуги е 1,5 на сто. Прогнозата за догодина обаче е двойно по-лоша.

„И това е лошият инерционен ефект от тази политическа криза, която имахме - 2 години, в рамките на които се сменят 4 правителства. Проблем съществен ще е ако тази несигурност продължи”, коментира финансовият анализатор от „Индъстри уоч” Лъчезар Богданов.

Тази несигурност се отразява най-силно върху малкия бизнес. Негов представител е Спаска Ярецова, която стопанисва хотел и заведение за хранене в разложкото село Баня. Работниците и са между 8 и 12 души в зависимост от сезона.

„Малкия бизнес оцелява ама с голям зор. Голям зор, защото сме притиснати отвсякъде, от всички инстанции. Големи са всичките данъци, токът е голям, висок, 1000 лева, ние не можем да изкараме”, обяснява Ярецова.

Понякога има нужда от още работна ръка, но пари за заплата няма. Затова собственичката често става и работник.

За работата като сервитьор студентката Илияна получава минималната заплата. „Аз си работя за мен самата, в смисъл да не съм в тежест на семейството си, да помагам с каквото мога. Най-вече за обучението ми вървят парите”, обяснява тя.

При минимален ръст на икономика работодателят ѝ не може да си представи да назначи повече хора и да им дава повече от минималната заплата.

В понеделник на извънредното заседание Министерски съвет ще обсъди и проекта на новия бюджет.