КНСБ: Близо 1/4 от работещите получават заплата под средната за страната

Напрежение има в няколко сектора заради планирано замразяване или символично увеличение на заплатите

Напрежение има в няколко сектора заради планирано замразяване или символично увеличение на заплатите за догодина. Не е изключено да се стигне и до протести, предупредиха от КНСБ.

Близо една четвърт от наемните работници (около 600 хил. души) получават заплата под средната за страната, обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.

От тези 600 хил., 403 хил. са работещите на минимална работна заплата, като концентрацията на хора, наети на минимално възнаграждение, е най-висока в сектора на хотелиерството и ресторантьорството - близо 38% от всички заети, както и в сектора на строителството - около 24-25 на сто.

По думите на Димитров увеличението на наетите на минимална работна заплата в хотелиерството и ресторантьорството е с два пъти повече през тази година спрямо миналата, когато те са били 17 на сто. Той посочи, че това може да знак за "посивяване" на сектора.

Пламен Димитров: В Бюджет 2018 има повече пари за заплати, но далеч не са достатъчно

По думите му увеличението на заплатите до момента се дължи главно на натиска от обществото

Два пъти по-висока е заплатата в столицата в сравнение с тази във Видин, каза още той.

От КНСБ посочиха, че исканията им от бюджета на държавата за догодина са удовлетворени от изпълнителната власт наполовина. Той припомни, че общите искания на КНСБ за допълнителни средства са били за малко над милиард лева, а са получили малко над 600 млн. допълнително.

Повече повече от половината от парите са за средното образование, 160 млн. лева - за сектор "Сигурност", а останалите за държавното управление.  

Най-ощетеният сектор според КНСБ е земеделието.

„Дали ще има протести, предстои да видим, когато се публикуват и съответните бюджети и самото постановление за изпълнение на бюджета и когато се проведат разговори с  министрите дали могат да се намерят резерви”, посочи Пламен Димитров.

Синдикатът заяви, че ще продължава да настоява за стартова заплата за висшист от 700 лева и за минимална работна заплата поне 50% от средната работна заплата.

Като главен инспектор в Агенцията по храните в Пазарджик Александър получава под средната заплата за страната. С 34 години стаж и с възнаграждение 869 лева, той определя замразяването на заплатите в сектора като обидно. „Имаме право вече на ефективни протестни действия, преди нямахме, така че няма нищо страшно и да протестираме”, казва Стайков. 

Напрежение зрее и сред хората, които полагат грижи за възрастни и болни срещу заплати, близки до минималната. Предвиденото увеличение на единните разходни стандарти за тези места е недостатъчно, категорични са от КНСБ.

„Аз очаквам в тези сектори, в които заплатите остават твърде ниски и няма увеличение да има напрежение и протести”, каза Пламен Димитров.

Снимка: btvnovinite.bg

В частния сектор преговорите също са в ход - във фирми от хранителната промишленост, в които има синдикати, е договорено увеличение от 4 до 10 на сто, във фирми за производство на бира - 11 на сто. Във „ВМЗ Сопот” заплатите ще се увеличат с 55 лева. 

Някои шивачки ще получат 5 на сто отгоре. Работодателят на шивачката Милена Колева не ни допуска до работното й място, където тя се труди от години. В нейния бранш средната заплата е 550 лв. „Всяко семейство като си плати сметките и накрая не стигат”, категорична е Милена. 

В шивашкия бранш са заети около 100 хиляди души. Лавината от напускащи обаче се ускорява.