Въпреки че беше заявено, че данъците няма да се пипат, по-високи ДДС и корпоративен данък са сред възможностите за ограничаване на огромния дефицит в бюджета.
Служебният кабинет предлага бюджет без тези мерки, но ги посочва като предложения, върху които да мислят депутатите.
Една от посочените мерки е да се увеличи ДДС от 20% на 22%. Това би дало възможност в държавната хазна да влязат 1.630 млрд. лв.
Друга възможност е увеличаването на корпоративния данък – от 10% на 15%. Ефектът би бил увеличаване на приходите с 2.310 млрд. лв.
Как домакинствата и бизнесът обаче възприемат подобна идея? Цветослав Дичовски, който е производител на закуски, например казва, че оцеляването на бизнеса му и сега е поставено на карта. В малкия град клиентите не са много, а продуктите поскъпват непрекъснато. Евентуално вдигане на корпоративния данък за него ще бъде предизвикателство.
„На тия цени, на които пазаруваме, продаваме почти на нулата. Имам няколко обекта - дори аз, както виждате, работя днес тук, за да спестя от осигуровки и заплата“, казва мъжът. Ако данъкът се повиши, това ще направи и той с цените.
„За мен не е добре, защото ние сме потърпевши от всичко, всичко вдигат и кой – потребителят го плаща. Те са си добре - горе, които решават“, коментира темата Венета Тодорова от Мездра.
Синдикатите предупреждават, че данък добавена стойност от 22% ще има по-негативен ефект върху по-бедните домакинства.
„Защото те са тези които харчат всичките си доходи в рамките на месеца, това не са средства, които се спестяват“, коментира темата и Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“.
Според синдикатите корпоративният данък е добре да не се променя за малките и средните фирми. За големите - да бъде увеличен до 20%. Но в мерките, които финансовото министерство предлага като вариант за дупката в бюджета, се предлага вдигане на данъка за всички до 15%.
От стопанската камара предупреждават, че това може да има негативен ефект и върху държавната хазна. „Не знаем дали ще имаме същата събираемост на данъчни постъпления от корпоративен данък каквато имахме през последните години. Вероятно ще има уклон към укриване на данъчни задължения“, казва Станислав Попдочев, зам.-председател на БСК.
„Не подкрепям категорично такова решение, има различни варианти - в ръцете на депутатите е кое да изберат“, каза и служебният министър на икономиката Никола Стоянов. Според него свиването на дупката в бюджета до 3% е трудно постижимо.