Фондация „Хелп Карма“ не е вредна платформа, която злоупотребява със страданията на едни и добронамереното желание на други да помагат; неин най-ценен капитал е сайтът за дарения и затова е нормално поддържащите го специалисти да са добре платени, а bTV със своята серия репортажи се е възползвала от неподготвеността на ръководството и служителите да отговарят на конкретни въпроси, за да нанесе на организацията тежък и несправедлив медиен удар – това се разбира от обширна позиция, която „Хелп Карма“ (HelpKarma) публикуваха на сайта си късно вчера.

Тя е в отговор на разследването на Мария Цънцарова, което привлече вниманието не само на обществеността, но и на прокуратурата.

„Хелп Карма не закупува имоти, коли. Тя плаща за интелектуален труд, което гарантира нейната ефективност. Обект на особено внимание е преди всичко екипът от IT специалисти и особено неговият лидер, които създават и развиват софтуера – сърцето на Фондацията. Възнаграждението им не бива да се разглежда като „заплата“, а като придобиване във времето на особено ценен и скъп интелектуален продукт, върху който е базирана цялата дарителска платформа (затова сумите са много различни от месец до месец). Именно този продукт осигурява нашата ефективност. Поради това водещият IT специалист Славчо Славчев има ключова роля във Фондацията. Това обяснява и дадения му заем – разпространена практика като инструмент за запазване на ценен служител. Към днешна дата този заем е изцяло изплатен, а лихвата по заема ще послужи за развитие на Фондация Хелп Карма“, се посочва в текста, подписан от председателя Константин Кръстев.

Той отбелязва, че удръжката от даренията е обичайна практика на сходни дарителски платформи, като даже при някои се стигало до отчисления от 15%.

По думите му интервюто е започнало с лични въпроси към Славчев и питания за дейността на фондацията. „Ние, признаваме, бяхме напълно неподготвени да ѝ дадем веднага документално подкрепени отговори“, пише Кръстев. По отношение на конкретните кампании, за които изникват въпроси, обяснението е сходно: „Разбира се нашата служителка не бе в състояние да отговаря на зададените в упор конкретни въпроси, за които са нужни справки с обширна документация“.

„Трябва да се има предвид, че в България няма специализиран Закон за дарителството, съществуват само серия от закони, които регламентират различни аспекти на дарителската практика. Поради това всяка дарителска инициатива в този сектор у нас изработва свои правила“, пишат още от фондацията, като дават пример за проблемите в момента с липсата на централизиран регистър, заради която не могат да установят какви средства се използват за дадено лечение – друга от проблемите зони, осветени в разследването на bTV.

Можете да прочетете цялата позиция без редакторска намеса на следващата страница