Изключително силна реакция в социалните мрежи предизвика разследването на bTV, което показва как служителите на една от основните платформи за дарения у нас си разпределят огромни по размер заплати. От репортажа на Мария Цънцарова стана ясно, че от процент от дадените за животоспасяващи операции на хора се удържа за издръжката на организацията. Техническият директор за 2 години и 4 месеца е получил над 775 хил. лв.
Същият не можа да си спомни пред камерата на bTV защо е получил 80 000 лв. от HelpKarma през декември 2018 г. От фондацията е и негов заем за десетки хиляди лева, който поискал, за да си купи апартамент. Обяснението за заплатите е, че този тип специалисти у нас са търсени и високо ценени в бизнеса.
Публикацията от нашия сайт е споделена в групи и страници с общо 1,8 млн. абонати, споделянията и реакциите са хиляди.
Донякъде очаквано, платформата за анализ на социални мрежи CrowdTangle показва, че една от най-разгорещените „Фейсбук“ дискусии е в групата за разработчици и IT предприемачи DevBG. Там потребителите са подчертано скептични към обяснението за заплатата на техническия директор. Отбелязват, например, че не е ясно защо е необходим толкова голям технически отдел за един сайт, който приема няколко вида плащания.
„Да крадеш от болен е някаква висша форма на перверзия. Най-много сега да се спрат рязко даренията към фондацията, с което ще обречем нуждаещи се на доживотна мъка в "най-добрия" случай, иначе смърт“, отбелязва потребител.
Друг в групата коментира иронично: „Народ, при който баба с 200 лева пенсия отделя левче за даравяне, а този който събира дарението си разпределя 80 хиляди лева за заплата, не може да бъде унищожен!“. А трети е лаконичен: „Работел за каузата. 20 000 на месец. Избери едното от двете“.
Не липсват зевзеци, които да питат къде могат да пуснат CV за работа във фондацията. Когато става дума за професионална биография, на много места се припомня участието на основателя на HelpKarma Константин Кръстев в кампанията на Европейската народна партия „Местен герой“. „Проектът му дава възможност на хората да събират пари за добри каузи по бърз и прозрачен начин“ – това е част от представянето му, написано от евродепутата Ева Майдел (ГЕРБ/ЕНП).
„Когато дарявам пари не очаквам че те отиват за да се плащат заплати много над пазарните. не очаквам някой да разработва безплатно нещо подобно, но очаквам да вземе някаква разумна сума за това, а не да си оправя живота през него. Дарявал съм през тази платформа в миналото, но вече няма да го правя и ще търся други канали (…) за мен описаните цифри са опит да се прави бизнес от фондация“, коментира потребител под публикация в дискусионната група на Българското либертарианско общество.
"Баба ми казваше: "Направи добро и го хвърли зад теб." и винаги постъпваше точно така. Нямам нужда от посредник, за да помагам. Цялата история компрометира най-хубавото, което толкова доброволци правят от сърце и душа. Укоримо в етичен план, подобно поведение трябва да се санкционира и от закона", смята потребителка от групата "Аз подкрепям Лаура Кьовеши".
Психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова се обръща към ръководителите на фондацията: „Защо, бе, младежи, не си помислихте, че има нещо по-ценно от ш*баните апартаменти и десетохилядните заплати. Та вие събирате пари за ТЕЖКО БОЛНИ ХОРА, на които сте последна надежда. Осъзнавате ли каква морална отговорност носите, на какво ще научите децата си? Млади хора, от позицията на житейския си опит ви казвам - след нас най-ценното, което остава не са къщи, коли, апартаменти и пари, а ЧОВЕШКОТО ДОБРО и да бъдем светлината по пътя на нашите наследници“.
Журналистът и правозащитник Мария Черешева посочва в своя публикация, че проблемът е колкото с конкретната платформа, толкова и със самата система у нас. Тя самата е организирала набиране на пари за болно дете, като HelpKarma се е оказала единственият възможен вариант: “Първоначално събирах пари на моята сметка от приятели, но това нямаше как да продължи от гледна точка на отчетност. И започнах да търся начини това да стане по-организирано. И познайте какво, нямаше друг начин. DMS кампаниите бяха невъзможен вариант, защото нямат тази гъвкавост. А пазарът, издигнат в култ в нашия изкривен постсоц капитализъм, предлага именно това – гъвкавост“.
Тя признава, че не е очаквала чак такъв размер на заплатите, но не е изненадана: „Вижте заплатите на шефовете на Amnesty International, Human Rights Watch и всички международни организации, работещи на корпоративен принцип, който тук се продава като висше постижение на развития свят, и тогава пак ще си говорим“. Затова и тя апелира за „преосмисляне“ на дарителството от страна на държавата, която все още не го е вкарала в закон.
