Хантавирусът не е нова, нито непозната инфекция. Негови разновидности се срещат и в Европа като годишно на Стария континент има между 2500 и 5000 случая.
Вирусът се среща и у нас. Тази година регистрирани случаи все още няма.
За миналата обаче на територията на страната заболелите са петима, а за 2024 г. - двама. За тази година регистрирани случаи на хантавирус у нас няма.
В инфекциозното отделение на болницата в Пазарджик са се лекували една четвърт от случаите на хантавирус у нас.
Пазарджишко е ендемичен район. Освен там вирусът се среща в Кърджали и в Смолян.
Лекарите обаче уточняват, че вирусът, който се среща в България и Европа, е различен от този, който се разпространява на круизния кораб.
Пролетта и лятото са сезоните, в които хантавирусът е най-разпространен, казват лекари.
Причината е, че заболяването се предава от полски мишки и горски гризачи, които търсят храна най-активно в топлите месеци.
Началникът на инфекциозното отделение в Пазарджик доц. Мария Пишмишева неведнъж е лекувала болни от вируса.
Обикновено това са хора, които активно работят в гората - дървосекачи и берачи на горски плодове.
„За тях е ежедневие да работят в гората. Но ние задаваме въпроси: „Къде се храниш, като работиш в гората?“ „Нося си храна“. „Как я съхраняваш?“. „В торбичка в багажника“. Ами там е достъпна за гризачи. Те са любопитни, искат да пробват“, казва доц. Мария Пишмишева.
Вирусът, който се разпространява у нас, не се предава от човек на човек, а само от заразени гризачи.
За разлика от този на кораба, той не протича с дихателна недостатъчност, а с треска, а на по-късен етап - с кръвоизливи и бъбречна недостатъчност.
Болестта е тежка, но рядка, успокоява лекарят. Последният случай в Пазарджик е бил преди повече от две години.
„В нашата област джипитата подават това заболяване, защото то е типично - те разпознават симптомите и ги насочват. Имали сме периоди 2-3 години да нямаме, но през 2013 г. имахме 13 случая за едно лято“, посочва доц. Мария Пишмишева.
Специалистите казват, че предаването на вируса не е толкова лесно, колкото при респираторни инфекции като грип или COVID-19 например.
„На един круизен кораб, при липса на достатъчно информация, всички пътници се приемат за близки контакти - те споделят едно пространство, социални дейности. При близък контакт може да стане от замърсени повърхности, замърсени материали, но наистина изисква продължителен контакт“, коментира проф. Радостина Александрова, вирусолог от БАН.
Вирусолозите не очакват да се стигне до епидемия или инфекцията да се разпространи в Европа.
