Държавата да поеме здравните вноски на бежанците от уязвими групи - това е част от плана как пристигащите у нас украинци да използват и извънболничната медицинска помощ.
В момента право на личен лекар, например, имат само поискалите международна закрила.
Още след първите взривове в Киев, Людмила и 8-годишната ѝ дъщеря Варвара напускат града. Пътуват пет дни до България. „Когато бяхме в Киев тя чу, че имаше сирени и взривове. Когато бяхме в бомбоубежището се страхуваше“, казва тя.
Малко след пристигането им, Варвара се разболява. Налага се да извикат линейка. „Ходехме на лекар, давахме лекарства, но нямаше ефект“, казва Людмила.
„Децата се преглеждат безотказно, облсужват се, болничното лечение е уредено - родителите не заплащат нищо и се обгрижват“, коментира д-р Стефан Стефанов.
Право на спешна помощ имат всички бежанци, а уязвимите групи, като децата, могат да ползват безплатно и болнично лечение.
Има дупка в закона обаче за лечението извън болниците на поискалите временна закрила. Според сега дейващото законодателство - бежанците нямат право на личен лекар, детска конслтация, другите планови услуги, които всяка една система предоставя“, обяснява доц. Тонев.
Затова се предлагат промени - здравните осигуровки на бежанците над 65 години и на децата да се покриват от държавата. Останалите да имат права в рамките на 3 месеца, след което да плащат осигуровките си сами.
От министерството поясниха, че украинските граждани в процедура за международна закрила имат право на безплатно медицинско обслужване, наравно с българите. В този случай те не внасят и здравни осигуровки.
