Демографски проблеми, депопулацията, лошо образование и здравеопазване – така германски учени от Берлинския институт за населението и развитието виждат България в момента.

Според тях тези проблеми трябва спешно да бъдат решени, за да може страната ни да достигне до средния за Европейския съюз стандарт на живот.

„Ако сегашните тенденции в демографското и социално-икономическото развитие на България се запазят, страната е изправена пред много сериозни изпитания”, посочват от института. Според изследването им тогава населението у нас ще е смалило до 5,6 млн. души, като на един пенсионер ще се падат едва 1,5 работещи.

В момента най-застаряващата нация в ЕС е германската, но „бъдещите германски пенсионери поне могат да разчитат на несравнимо по-високи доходи от българските”, посочват от института.

Учените са изчислили, че за да се справи страната ни със застаряването и топенето на трудовите ресурси, производителността на българската икономика до 2040 г. трябва да нараства с поне 4% годишно.

От института отбелязват, че нашите ученици и студенти получават твърде много ненужни знания и излизат от учебните заведения без необходимите за успешна професия практически умения. В същото време посочват, че друг сериозен проблем е качеството на професионалното образование.

„40% от 15-годишните български ученици не могат да се справят с елементарни текстове и аритметични действия”, посочват германците, като уточняват, че институциите на практика не правят нищо за промяна на положението.

Българите не обичат да се преквалифицират и да учат през целия си живот. Над 40% от сънародниците ни нямат абсолютно никакви компютърни умения, а хората в най-активна възраст – между 25 и 64 изпитват затруднение при използването на интернет.

От института посочват също бедността като много сериозен проблем, но поясняват, че тя е различна за всеки етнос. „При ромите, които са между 5 и 10% от населението на България, съществува най-голям риск от бедност”, посочват германците.

От друга страна те определят младите роми като „спящ трудов потенциал”.

„Една пета от навлизащите в трудоспособна възраст младежи в България са роми. Използването на тези перспективни (като възраст) трудови ресурси в една силно застаряла страна би могло да запълни нарастващия дефицит от кадри за българската икономика”, пишат още от института.