45% от българите – или близо 2,5 милиона души, казват, че не са се ваксинирали и нямат намерение да го направят. Това сочат данните от проучване на „Галъп интернешънъл“, проведено между 2 и 10 септември по метода „лице в лице“.
19,2% вече са напълно ваксинирани, а 21,5% още не са, но казват, че ще го направят. 5% посочват, че са ваксинирани срещу коронавируса с една доза.
9,2% пък не съумяват или не желаят да отговорят на въпроса за ваксинирането.
Някои от ползваните у нас ваксини обаче предвиждат единствена доза, а ваксинация вече има и при непълнолетните. Затова и не бива да се търси напълно дословна съпоставимост на декларативните данни с официалната статистика, уточняват социолозите.
Кои са хората, които не са се ваксинирани, но ще го направят?
В тази група в по-голяма степен са представени хора, които твърдят, че вече са боледували. Ако в цялата извадка над една трета от пълнолетните свидетелстват, че са изкарали болестта, то в групата на отговорите „не съм се ваксинирал/а, но ще го направя“ делът на прекаралите болестта е по-висок – около две пети.
Валидна е хипотезата, че част от изоставането с ваксинирането се дължи именно и на това, че мнозина са прекарали болестта, респ. не бързат с ваксинирането или то не е на дневен ред.
Кои са хората, които няма да се ваксинират?
В тази група младите са видимо по-добре представени, отколкото в групите на ваксиниращите се или възнамеряващите да се ваксинират. В по-голяма степен присъстват и представители на маргинализирани общности, роми и други застрашени от социалните неравенства групи.
Сред по-възрастните групи у нас пък ваксинирането е застъпено над обобщените за извадката нива. По-високо е ваксинирането и в столицата. В групата на отказващите ваксинация като че ли не личи картина на преболедуване, която да е различна от общата картина на преболедуване, обясняват социолозите.
Данните са от редовното, независимо изследване на „Галъп интернешънъл“. То е проведено с таблети между 2 и 10 септември сред 1007 души по метода „лице в лице“.
