Близо 3,2 милиона пълнолетни българи твърдят, че вярват в Бог, а 2,8 милиона се самоопределят като истински религиозни, показват данни от националното представително изследване "Политически и икономически индекс" на "Галъп интернешънъл", последната вълна от което е между 9 и 16 март сред 772 души, както и от редовното глобално изследване на Световната асоциация "Галъп интернешънъл". Изследванията са независими от външно финансиране.

Близо 4,6 милиона пълнолетни българи (от около 5,5 милиона пълнолетни българи у нас) се определят като източноправославни – тоест около 83 процента, а 500 хиляди (9 на сто) – като мюсюлмани. Атеистите са 3 процента или над 150 хиляди души. Останалите представляват други изповедания или не могат да отговорят.

Оказва се, че принадлежността към дадено вероизповедание е преди всичко обществено-политически етикет и се споделя широко, но истинската религиозност и вярата в божество не са толкова присъщи у нас – България е малко под средните нива на религиозност в света, коментират социолозите.

2,2 милиона у нас имат доверие в Църквата.

На фона на 4,6 милиона заявени източноправославни християни, тези 2,2 милиона показват, че вярата не върви задължително и с доверие в институцията. В последните години обаче доверието в Църквата у нас укрепна и е всъщност високо на фона на всички останали институции – макар и с колебания, отбелязват от "Галъп".

Като истински религиозни хора у нас се определят половината от пълнолетните българи – изследване на световната асоциация "Галъп интернешънъл" в партньорство с УИН още преди година и половина показа, че в България 51 процента се определят като религиозни хора, 36 на сто – като нерелигиозни, 3 процента са атеисти, а останалите не могат да отговорят. Тези 51 на сто се равняват на около 2,8 милиона души.

По света 62 процента от хората по света се определят като религиозни, 25 на сто се определят като нерелигиозни, 9 на сто избират опцията атеисти, а останалите не могат да отговорят.

58 на сто твърдят у нас, че вярват в Бог – близо 3,2 милиона души. По света пък те са 71 процента. Всичко това поставя България под средните нива на религиозност в глобален мащаб, макар и без крайности, коментират социолозите. Според тях изводът е, че самоидентификацията „източноправославен" не означава задължително вяра в Бога или реална религиозност. Вярата в Бога пък остава по-скоро лична, отколкото институционализирана, ако се съди по общественото отношение към Църквата.

Църквата у нас се ползва с високо доверие на фона на повечето институции, макар че и недоверието не е малко (41 на сто сега заявяват доверие, а 36 процента – недоверие).

Години наред доверието остава на нива над 40 процента, достигащи и до над 50 на сто и е трайно по-високо от недоверието. Това е добре на фона на останалите институции у нас. Изборът на патриарх Неофит през 2013 г. повиши доверието, но различни скандали в годините след това очевидно влияят и водят до моментни колебания и амортизиране на популярността на Църквата, коментират социолозите.

Те обаче отбелязват, че, когато става дума за доверието в Църквата у нас, следва да се отчита, че в страната ни живеят представители и на други вероизповедания, че определящата роля на религията в редица европейски общества постепенно намалява - включително и в нашето общество. Не бива да се пропуска и влиянието на режима преди 1989 г., който минимизира обществените функции на Църквата, допълват от "Галъп".