Журналистът и дългогодишен водещ на CNN Ралица Василева разказа за професионалния си път от България до една от най-големите световни телевизии, за предизвикателствата на журналистиката и за живота си в Съединените щати.
В началото на разговора тя си спомни как е започнала кариерата ѝ в CNN след специализация, организирана след края на Студената война.
„Поканиха ме на специализация в CNN – продуцентите на предаването, за което предавах от България. И бяхме група 12 човека и избраха мен да бъда водещ заедно с постоянния водещ, защото предаването беше много дълго с един водещ“, разказа Василева.
Тя призна, че първоначално е отказала предложението.
„Аз отказах, казах: аз съм репортер, аз не знам как да водя предаване. Но те настояха и продуцентката на предаването ми намери дрехи назаем, защото нямах дрехи, с които да се явя като водещ. Така направих дебюта си като водещ с чужди дрехи.“
По думите ѝ именно този ден се е оказал началото на дългата ѝ кариера в американската телевизия.
„Аз не знаех тогава, че това ще бъде първият ден работа в CNN. Върнах се в България и след една година ми предложиха едногодишен договор. После станаха три години, след което - 23“.
Василева припомни колко необичайно е било в началото на 90-те години журналист от Източна Европа да стане кореспондент и водещ в CNN.
„Представете си, началото на 90-те години, момиче от Източна Европа да бъде кореспондент и водещ в CNN, след като до вчера не сме имали свобода на словото.“
Тя разказа и за притесненията си от работата на английски език.
„Кошмарът ми беше, че ще има извънредни новини, където няма текст, нищо, трябва да импровизираш и ти казват: продължавай да импровизираш, докато намерим някой, който да говори с теб. И винаги това беше кошмарът – че няма да ми дойде думата на английски език, ще ми дойде на български.“
По думите ѝ това никога не се е случило, но притеснението е било постоянно.
На въпрос коя е най-трудната извънредна емисия, която е водила, Василева посочи терористичните атаки от 11 септември 2001 година.
„Може би това беше след атентата на 11 септември 2001 година. Това просто беше такава жестока... Това беше първата терористична атака, светът не беше виждал такова нещо. Светът се промени след тази атака.“
Тя си спомни за драматичните кадри и за разговорите със семействата на жертвите.
„Трябваше да представим видеа как хората се хвърлят от небостъргачите, защото поне да не изгорят. И как рухват в ефир.“
Според нея именно разговорите с хора, преживели трагедии, са сред най-тежките моменти в журналистическата работа.
„Когато има трагедии, когато трябва да разговаряш с хората в най-трудните и най-тежките моменти в техния живот.“
В хода на разговора Василева коментира и промените в американското общество през последните десетилетия.
„Америка беше много доверчива, някак си спокойна, защитена от два океана. Изведнъж това беше огромен шок за Америка, че някой може да извърши такъв атентат.“
По думите ѝ след 11 септември страната е загубила усещането си за сигурност.
„Мисля, че това беше основното, което загуби Америка и някак си загуби невинността си.“
Целия разговор чуйте във видеото.
