Аварията в АЕЦ „Фукушима“ е причина АЕЦ „Козлодуй“ да има изнесен авариен център. Целта е екипите да имат безопасно място, в което да работят, ако се случи свръх авария. Нашият център е проектиран след посещение на много такива подобни по цял свят и е избрано най-доброто. Това казаха от централата пред журналисти.
Този център се използва при развиване на някаква ситуация и тогава се включват 600 служители. Като центърът на територията на АЕЦ „Козлодуй“ и изнесеният са идентични, т.е. те имат еднакви функции, каза д-р Николай Бонов, началник отдел „Аварийна готовност“ на АЕЦ „Козлодуй“.
Те са оборудвани с независимо електрическо захранване, голям дизел генератор и едни от най-големите батерии на Балканския полуострова на едно място, които издържат 24 часа, без да има външно електрическо захранване и дизел генератори.
Съгласно изискванията на българското законодателство аварийният център е под земята. Бункерът е така направен, че да не се допуска външен въздух, ако случайно нещо се случи. Отделно има и филтри, които изчистват въздуха при евентуална свръх авария, за да не навлязат радиоактивни частици.
В Центъра за управление на авариите има обособени помещения за всички екипи при наличие на извънредна ситуация - пожарна, полиция, дори и за кмета на Козлодуй. На територията на изнесения авариен център има и зала за конференции.
Проектът следва изискванията на Международната агенция за атомна енергия. 4 основни групи са критериите, при които се задейства аварийният център.
Какви са видовете инциденти в АЕЦ „Козлодуй“ и кога може да се притесняваме?
Когато се спира реакторът при теч, това не е авария, поясни д-р Бонов, а пред журналисти ръководството на Агенцията за ядрено регулиране обясни какви са степените, след които може да има опасност за населението и околната среда. Общо те са 7, като след пета нагоре има опасност.
- Аномалия
- Инцидент
- Сериозен инцидент
- Авария с локални последствия
- Авария с широки последствия
- Сериозна авария
- Голяма авария
Последният теч между първи и втори контур на трети парогенератор на шести блок на централата е 1,2 л на час, като по регламент теч до 5 литра на час е в нормата. Последно през април блокът бе спрян заради такъв инцидент.
От агенцията уточняват, че това не е било необходимо, но по преценка се прави.
„Това се нарича добра култура на безопаснот на оператора“, поясни заместник-председателят на агенцията инж. Борислав Станимиров пред журналисти.
Освен това той добави, че подобен тип случаи по скалата са под нулата и не представляват опасност за околната среда и населението.
Как се разбира къде е протечката в парогенераторите?
Под 300-600 мл протечка на час в парогенератор трудно може да се установи течът. Но при 1,200 л може да се установи от къде е, което се очаква да се случи при годишния планов ремонт на 7 октомври. Тогава ще бъде направена оценка на тръбичките, които са 16 мм в диаметър и евентуално ще бъдат затапени компрометираните. Течността в един парогенератор е 81 000 литра. В 6 блок те са 4 и течове е имало само в един от тях – трети.
АЯР: Парогенераторите на АЕЦ „Козлодуй“ работят над 35 години с минимално количество течове
В тръбния сноп между първи и втори контур има 11 000 тръбички всяка с дължина 11 метра и запаса на затапването е до 550 от тях. Досега в 35-годишната експлоатация на шести блок са затапени 20 от тях – това е 5% от запаса. Специалистите действат внимателно, защото така се определя и възможността за експлоатация на парогенератора, обясни зам.- председателят на регулатора Борислав Станимиров.
Ние нямаме сменяне на парогенератор, но в Украйна и Русия подобно нещо се е случвало.
От Агенцията за ядрено регулиране обясниха, че нашите специалисти и химици експлоатират изключително добре съоръженията и затова сме далеч от подобна смяна засега.
В момента експертите се опитват да разберат има ли нещо по-особено в трети парогенератор заради протечките, каза председателят на АЯР Цанко Бачийски.
Той добави, че парогенераторът не е най-скъпата част от оборудването за ядрен реактор.
Той може да бъде произведен в Русия и от чешката компания Skoda, ако се наложи поръчката на нов.
„Не може да се говори за смяната трети парогенератор. Далеч не са изчерпани възможностите за определяне на механизмите на дефекта, който се появява в него. Съответно може да се намери по-елегантно решение на проблема – и да не се стига до батални сценарии с подмяна на критично оборудване. Всичко зависи от входните данни. Кога ще стане ясно какво се случва и може ли да бъде лесно отстранено е трудно да се каже, защото трябва да бъдат натрупани още данни, става дума за много страници“, каза Орлин Величков, директор на дирекция „Ядрена безопасност“ в АЯР.
Представляват ли заплаха подобни събития в парогенератор?
„Когато има теч от първи към втори контур, това е рисково събитие, има пробив на бариера, така да се каже. Това потенциално крие риск от радиационно замърсяване. Ние сме много внимателни към такива събития, защото директно се байпасира една бариера, крие риск от разпространение на радиоактивни вещества. Затова е чувствително това събитие. Може да стане и авария, ако се скъса тръба – това означава, когато се къса и изтича от двата края. Това е проектна авария, предвидена в проекта. Доказано е, че радиоактивните последствия са много под допустимите и не представляват някаква заплаха. Такива събития се анализират внимателно“, уточни директорът на дирекция „Анализ и оценка на безопасността“ в АЯР Елизабет Цветанова.
Поискан е анализ на историята на трети парогенератор. Срок трудно може да се даде на това. Факт е, че той се различава малко от другите парогенератори, добави председателят на АЯР Цанко Бачийски.
