Международната рейтингова агенция „Фич Рейтингс“ повиши перспективата пред дългосрочния кредитен рейтинг на България от стабилна на положителна в чуждестранна и местна валута, съобщи пресцентърът на Министерството на финансите. Рейтингът СBBBТ се потвърждава.
Положителната перспектива отразява намалението на макроикономическите рискове, които произлизат от пандемията с COVID-19, подкрепена от по-устойчива икономика и стабилна рамка на политиката, както и продължаващ постепенен процес към приемане на еврото, пише в съобщението.
Според рейтинговата агенция краткосрочните негативни рискове, произлизащи от пандемията и несигурният резултат от изборите, до голяма степен се компенсират от перспективите за значително финансиране на инвестициите от ЕС и ангажираността за макроикономическа и фискална стабилност, подкрепена от дългосрочното функциониране на режим на паричен съвет и участието на България в Механизма на обменните валутни курсове II (ERM II).
България ще бъде един от основните бенефициенти на трансфери от ЕС през следващите години, включително 16,6 млрд. евро, което прави 27 % от БВП за 2020 г., през следващата многогодишна финансова рамка от 2021 до 2027 г. и 7,5 млрд. евро безвъзмездни средства от ЕС по механизма следващо поколение (NGEU). Въпреки предизвикателството да се усвои толкова голямо количество средства, „Фич Рейтингс“ вярва, че това ще повиши икономическия растеж от прогнозираните 3 % през 2021 г. на 4-5 % през периода 2022-2025 г.
Рейтингът на България е подкрепен от нейните силни външни и фискални баланси и надеждната политическа рамка от членството в ЕС и дългогодишното функциониране на режима на паричен съвет. Оценката е ограничена от малко по-ниските нива на доход в сравнение с медианата на държавите с рейтинг ДBBBУ и неблагоприятните демографски данни, които могат да ограничат растежа и да повлияят на публичните финанси в дългосрочен план. Индикаторите за управление са малко над тези на държавите, избрани за сравнение.
Въпреки негативните последици от пандемията, благодарение на дългосрочната благоразумна фискална политика, индикаторите за публичните финанси остават по-добри в сравнение с другите държави със същия рейтинг, както и спрямо държавите от ЕС. Рейтинговата агенция оценява бюджетния дефицит на начислена основа на 4 % от БВП през 2020 г. в сравнение с медианата от 6,9 % за държавите със сходен рейтинг, повлиян най-вече от свързаните с COVID-19 мерки за разходи от около 3 % от БВП.
Изпълнението на приходите надмина ревизираните бюджетни цели, отчасти благодарение на подобрения в събирането на данъци, както и на по-слабо от очакваното икономическо свиване.
Основните фактори, които биха могли да доведат до повишаване на рейтинга, са напредък към присъединяването към еврозоната; подобряване на потенциала за растеж на икономиката, водещо до по-бързо сближаване на нивата на доходите до това на държавите с по-висок рейтинг. Фактори, които биха могли да доведат до понижаване на рейтинга, са неблагоприятни политически развития, които да намалят доверието в икономическото възстановяване; продължително нарастване на публичния дълг; материализиране на условни задължения в баланса на държавния бюджет или по-слаби перспективи за растеж.
