За един час труд българският работник получава 7 евро, а в Германия 37 евро. Това показват данните на Евростат.
От службата предупреждават, че в България, трудът не само е най-евтин, но и изостава от средните нива в ЕС. В Дания, например, сумата е близо 50 евро.
Най-близо до София се нарежда Букурещ, където работодателите плащат по 8,5 евро.
Във всички останали страни членки разходите за работници са над 10 евро на час.
България е на последно място в ЕС по размер на доходите. Брутният годишен доход на работещ у нас без деца е около 9371 евро, а в Дания - над 60 000 евро.
Лидия Атанасова е собственик на малък хранителен магазин в село Сусам и по тефтер, пълен с длъжници, усеща бедността.
„Записваме хората, защото няма друг начин. Най-елементарното вземат – хляб, мляко“, разказва тя.
Всеки ден жената е зад щанда, защото не може да си позволи да плаща и на работник. А средно на месец пресмята, че не и остава дори една минимална заплата: „не повече от 500-600“.
Колко пари трябва да изкарвате, за да живеете нормално?
Не по малко от 1000 лева, но тези 1000 лева много трудно се изкарват на тези времена.
Според синдикатите заплатите у нас растат, въпросът е обаче точно колко работодателите дават на служителите си.
„Защото техните работници пазаруват в магазините, в които цената на храните се е увеличила с 25%, а при хората с минимална работна заплата това е основния разход“, заявява Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“.
Макар безработицата у нас да е ниска, което тласка и заплатите нагоре, те тръгват от много ниска отправна точка, обясняват работодателите.
„Заплащането на труда зависи от производителността, а производителността у нас е изключително ниска и нараства под 2% годишно. Що се касае до БВП, нашият е около четири пъти по-нисък от Германия“, обяснява икономическият съветник в Българска стопанска камара доц. Щерьо Ножаров.
По данни на европейската статистика нетните доходи в Румъния са около 16% по-високи от тези у нас.
Икономически експерти са на мнение, че последното ни място в ЕС по заплащане на труда е и причина голяма част от хората да изпитват затруднение при покриването на базовите си нужди.
