67% от европейците знаят за съществуването на Общия регламент за защита на личните данни на територията на ЕС или както е по- известен в общественото пространство този документ – GDPR. Това показва проучване на „Евробарометър” малко повече от година след въвеждането на регламента.
Въпреки че повече от две трети от европейците са чували за GDPR, 31% не знаят какво точно означава тази абревиатура и как защитава техните данни.
В България тази статистика изглежда по следния начин: 19% знаят какъв е регламентът за защита на личните данни и как действа, докато 42 на сто са чували за него, но не знаят какво представлява. 35% от сънародниците ни пък въобще не са чували за него. 41% не са наясно кой орган защитава личните им данни.
Само 14% от европейците обаче имат усещането за контрол върху своите лични данни онлайн. Една трета от европейците признават, че нямат контрол над личната информация, която предоставят в интернет, се казва в доклада.
Шокиращо разкритие е, че близо 40 на сто изобщо не четат общите условия и политиките за поверителност на интернет сайтовете, които посещават.
Сред тези 60%, които се осведомяват за политиките за поверителност относно събирането на лични данни от уебстраниците, само 13 на сто ги изчитат докрай, а 47% се запознават с тях частично. 66% от анкетираните от тази група казват, че не ги четат, защото текстовете на тези политики са прекалено дълги.
Общият регламент за защита на личните данни обаче има и друга страна, която се разкрива в историята на Даниел Йорданов. Той използва ежедневно социалните мрежи. Въпреки че никога не е заплащал за реклами, преди 2 месеца 20 долара изчезват от сметката му.
„Заради въпросния GDPR те не можаха да ми дадат никакви ясни данни за какво съм платил и на кого – само ми изпратиха снимка на страницата”, разказва Даниел Йорданов.
Така новите правила дори пречат. След няколко седмици получава парите си обратно, но вече е сигурен, че в дългите текстове с условия има уловки.
„Много неясно е описано почти навсякъде, много малко са платформите, където е написано ясно какво точно и за какво го събират”, смята Даниел.
Сред другите причини европейците да пропускат текстовете е и подценяване на значението им. Според адвокат Александър Кашъмов обаче това е грешка.
„Проблемът по-скоро е в това, когато няма опция по-скоро човек да се откаже от това да се събират за него личните данни, иначе хората трябва да се информират и скандалът с личните данни на НАП показва това – хората все повече трябва да се образоват”, категоричен е Кашъмов.
Психолозите също са категорични, че механичното съгласяване с правилата не води до по-добър ред.
„Колко варианта на процедурите сте виждали – един-единствен. Или го приемаш, или прочиташ по-късно, за да го приемеш, когато вече няма мърдане. Това води до лична несиметричност, на нереципрочност в действията, доминиране на едната страна над другата”, обяснява психологът Пламен Димитров.
А Даниел вече е убеден.
„Няма нищо сигурно в интернет и това, че се съгласяваме по някакъв начин, че данните са ни защитени, всъщност това е много относително и аз не вярвам в това”, заключава Даниел Йорданов.
