Няма я къщата, няма го и музеят на българина, който подписа Ньойския договор.
На 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой сюр Сен България подписва договора, с който излиза от Първата световна война. С него тя губи Западните покрайнини, Беломорска Тракия и Южна Добруджа.
Договорът става известен като Ньойски – по името на мястото, където е подписан.
От българска страна подпис под документа слага тогавашният министър-председател Александър Стамболийски. В знак на протест срещу несправедливия договор, той чупи на две писалката, с която го подписва.
В годините, в които управлява България, Стамболийски живее в тази съща на днешните улици "Адам Мицкевич" и "Суходол":
Тук някога е заседавало и правителството на България.
След смъртта на Стамболийски къщата е превърната в музей и е обявена за паметник на културата.
След 10 ноември 1989 г. става частна собственост, но именно защото е паметник на културата, не може да бъде съборена.
Собствениците ѝ я оставят да бъде разграбена и да се саморазрушава, въпреки многобройните предписания на общината, че къщата трябва да бъде запазена.
Сега тук няма къща, няма музей, няма и помен от човека, подписал Ньойския договор.
