На 24 юни българският народ празнува Еньовден – празникът на лечебните билки. На същата дата православната църква отбелязва рождението на св. Йоан Кръстител.

Според народната традиция от Еньовден бавно започва да наближава зимата — казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вероятно е свързано с това, че светлата част на деня постепенно започва да намалява.

Предупреждение за високи температури и в понеделник

Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето „трепти и играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината.

Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

Според вярванията преди да „тръгне към зима“, слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. 

Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено по изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта. Жените ходят сами и берат билки, с които после лекуват.

Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за „болестта без име“. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън. 

Защо Петдесетница се нарича рожден ден на Църквата

Днес имен ден имат Еньо, Енчо, Енислав, Енина, Еница, Янаки, Яни, Янко, Янкул, Януш, Яна, Янина, Янита, Яница, Янушка и др.

Продължи да четеш