Над 20% от българите не могат да си позволят адекватно отопление. Според данни на "Евростат" в повечето европейски държави хората с този проблем са два пъти по-малко.

В Европейския съюз на второ място се нареждат страни с доста по-мек климат като Гърция и Кипър. А в една от най-северните държави - Финландия, делът на тези, които не могат да си позволят адекватно отопление, е най-малък - под 2%. След нея са Люксембург и Словения.

В дома на Атанас Нешев работи само един радиатор. Той казва, че въпреки по-топлата зима, сметката му за парно остава висока.

"Плащам разсрочено, защото сметките са много големи, около 300 лева. Какво изчисляват не знам, но по-ниски не стават сметките", добавя Нешев.  

Кремена Каймаканова също забелязва по-високи сметки този сезон. "165 лева – най-малката сума до 230 лева най-голямата", казва тя.

От Асоциацията на топлофикационните дружества посочват, че една от основните причини за високите сметки, е връщането на по-високото ДДС.

"Миналата година беше 9%, сега е отново 20%. При непроменени цени за този сезон, идва едно просто увеличение от този факт. Оттам нататък дали е двойно това зависи от индивидуалното потребление и специфични неща в самата сграда", казва председателят на Асоциацията на топлофикациите инж. Кремен Георгиев.

Според омбудсмана Диана Ковачева по-високите сметки се дължат и на липсата на промяна върху наредбата за сградната инсталация.

"Фактически отоплението и общите части се разпределят по несправедлив начин. Има много хора, които стоят на студено, радиаторите са изключени, но те плащат общо потребление, което се начислява в техните сметки сумите не са малки. Оттам идва проблемът", казва тя.

Според дефиницията за "енергийна бедност" за миналата година над 300 000 души са получили помощ.