Държавата все още не е уточнила дефиницията за енергийна бедност, за да се търсят механизми за подпомагане на домакинствата.

Кризата с дървата за огрев притеснила не на шега 78-годишната Василка Таскова от Старо село. Доставката заради голямото търсене се забавила с два месеца и сериозно ги оскъпила.

“Наистина беше много трудно, защото в началото, като ги поръчах, бяха 105-110 лева, докато ги докарат. Има много желаещи, а дърва няма, няма кой да ги реже, да ги нацепи, и докато ги докарат станаха 150 лева”, каза Василка Таскова.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Жената не получава помощи за отопление. Пенсията ѝ е малко над 500 лева, а четирите кубика излезли 600 лева. 

Докато пенсионери като Василка чакат подкрепа от управляващите, държавата все още работи по понятието енергийна бедност. Все пак е ясно, че то ще включва три елемента – критерий за доходите, социален статус и имущество. 

Експертите пък са категорични, че енергийната бедност, която засяга около 2,5 млн. души у нас, не се решава с даване на помощи, а с обновяване на сградния фонд. 

“Дефиницията за енергийна бедност така както се обсъжда в момента, смея да твърдя, че е доста добра - тоест, когато извадим разходите за отопление на жилището от доходите, ако останем с доходи под линията на бедността, значи сме енергийно бедни и заслужаваме допълнителна подкрепа”, каза изпълнителният директор на Центъра за енергийна ефективност “Енефект” Драгомир Цанев. 

Решенията на проблема, който се отразява на 40% от населението у нас, отдавна са ясни за специалистите.

“Има мерки, които подкрепят енергийната ефективност, мерки, които подкрепят подмяната на стари отоплителни уреди с нови, както знаете и прочутото саниране. Но според мен най-важното е хората да започнат да получават доходи, с които да могат да си покриват сметките за енергия”, каза икономическият анализатор доц. д-р Недялко Несторов.

Средно 19% от доходите на домакинствата у нас отиват за сметките за отопление.

“Най-богатите в България плащат около 10% от доходите си за енергия - толкова, колкото в Западна Европа плащат най-бедните в общество”, добави той. 

По репортажа работиха Маргарита Стефанова и Румен Скрински.