България може да търси правата си за спрения газ по съдебен път. Това казаха за bTV специалисти по международно право. Тези спорове се гледат на международен арбитраж, като европейският се намира в Париж.
На базата на международните търговски правила, едната страна, т.е. „Газпром“, еднократно е изменила договора, което не може да се случи без съгласието на другата страна, обяснява докторът по международно право доц. Боряна Мусева.
„По същия начин България може да каже: „Аз всъщност не искам газ, искам от утре да ми давате злато“ и да очаква насрещната страна да каже: "Да, добре“, добави тя.
Основният въпрос е дали всичко това е в резултат на форсмажор, който е настъпил след подписването на договора. България също няма право еднократно да изменя договора - например, да спре да препраща газ по „Южен поток“ на трети държави. Според специалистите тези спорове са тежки, но е възможно да завършат със споразумение.
Доц. Мусева уточнява, че домакинствата на газ, например, не могат да участват в процеса
„Страните по делото са „Булгаргаз“ и „Газпром“. Това са търговски дружества с държавно участие и те са дружествата, които могат евентуално да претърпят вреди. Всъщност, те са субектите, които евентуално имат право да претендират обезщетение за договорно неизпълнение“, добави тя.
В никакъв случай не трябва да се взема газ за България от количествата, които са предназначени за Сърбия и Унгария – тази газ юридически е чужда собственост. Експерти уточняват, че най-сложното в тези дела е да се установи кой пръв не е спазил договора си.
Докторът по международно прави адвокат Ивайло Дерменджиев отговори на въпроса: „Какво би се случило, ако започнем алтернативно да внасяме от някой друг доставчик, например Гърция?“ така: „Тогава евентуално бихме могли в спора, който водим с „Газпром“, да релевираме нашите завишени цени, които бихме платили от другия доставчик, т.е. те да ни поемат разликата“
Важно е да се знае и какви са неустойките по договора между двете страни.
