Отпадни води, урина от плъхове и токсични водорасли: Плуването в открити води става все по-популярно, но опасно ли е за здравето?

Плуването в реки и езера набира все по-голяма популярност, но обилните валежи, преливането на канализационните системи и оттичането на замърсени води от земеделски земи могат да доведат до огнища на заболявания. Ето как да разпознаете кога рискът за здравето е най-висок.

В гореща съботна сутрин на брега на Темза в Лондон се е образувала опашка от плувци. Облечени в хавлиени наметала, с телефони в ръце, те следят приложение, което показва качеството на водата. То предупреждава с жълт код за замърсяване на приливната част на река Темза. Някои само свиват рамене, прибират телефоните си и въпреки предупреждението за канализационно замърсяване влизат във водата, шегувайки се, че ще си набавят „малко витамин S“ (от sewage – отпадни води).

Други обаче са по-предпазливи. Спират, оглеждат реката, мислят за бурята, която е връхлетяла града предишната вечер, и решават да пропуснат плуването, пише BBC.

Плуването в открити води, известно още като диво плуване, бележи истински бум през последното десетилетие в страни като Великобритания, САЩ и Австралия. Популярността му се подхранва от социалните мрежи, кампаниите за повече достъп до градски „сини пространства“ и стремежа към достъпен начин за подобряване на психическото благосъстояние в трудни времена.

Проучвания показват, че прекарването на време във или край естествени водоеми е свързано с по-добро психично здраве и по-ниски нива на стрес, дори когато се отчита влиянието на физическата активност и доходите.

Но докато здравните власти редовно предупреждават за заболявания и замърсяване в езерата и реките, плуването в тях крие и определени рискове. Колко безопасно всъщност е дивото плуване? И можем ли сами да преценим кога е разумно да влезем във водата?

Отпадни води, плъхове и токсични водорасли

Преди близо два века горещото време, съчетано със силно замърсената Темза, предизвиква толкова непоносима миризма, че събитието остава в историята като „Голямата смрад“ (The Great Stink). Общественото недоволство води до мащабни реформи, включително изграждането на нова канализационна система за Лондон.

Днес реката е изпълнена с плувци, чиито ярки буйове и плувни шапки се виждат по цялото ѝ протежение. Подобни гледки вече могат да се наблюдават и по възродени реки като Сена, Дунав и Хъдсън. В Базел, Швейцария, някои компании дори подаряват на новите си служители „wickelfisch“ – водоустойчива чанта с форма на риба, която местните използват, докато плуват по течението на река Рейн.

Реките, които някога са били използвани като открити канали за отпадни води, все по-често се възприемат като чисти и подходящи за плуване. Париж инвестира около 1,4 милиарда евро в почистването на Сена, включително изграждането на огромен подземен резервоар в района на Аустерлиц, способен да съхранява около 50 000 кубически метра дъждовна вода – приблизително колкото обема на 20 олимпийски басейна – вместо тя да се излива директно в реката.

Междувременно в Лондон функционира така наречената „суперканализация“ Tideway – 25-километров тунел, следващ течението на Темза. Той може да задържа около 1,6 милиона кубически метра смес от отпадни и дъждовни води, преди те да бъдат изпратени за пречистване. В същото време правителствата определят все повече официални зони за къпане.

Въпреки това една силна лятна буря може да обезсмисли седмици наред добри резултати от пробите за качество на водата, тъй като именно екстремните метеорологични явления често водят до рязко влошаване на състоянието ѝ. В САЩ например дъждовните оттоци и преливането на канализационните системи са сред основните причини за предупреждения към населението и затваряне на плажове по езерата и крайбрежията.

Болести, които дебнат във водата

Лептоспирозата – бактериално заболяване, пренасяно чрез урината на гризачи и селскостопански животни – може да доведе до органна недостатъчност и дори смърт. Макар да остава сравнително рядка в страните с умерен климат, във Великобритания са регистрирани огнища сред триатлонисти, които плуват в открити води по време на състезания.

Здравните власти съветват хората да избягват наводнени райони и места с голяма популация на гризачи. Препоръчва се да не се поглъща вода по време на плуване, след това да се вземе душ, всички порязвания и ожулвания да бъдат покрити предварително, а при поява на симптоми като температура, втрисане или главоболие след плуване в река незабавно да се потърси лекарска помощ.

По-бавно течащите или по-топли участъци на реките могат да благоприятстват развитието на цианобактерии, известни още като синьо-зелени водорасли. Те отделят токсини, които могат да раздразнят кожата и очите, а в по-редки случаи да увредят черния дроб или нервната система.

Регистрирани са значителни огнища на инфекциозни заболявания сред хора, практикуващи диво плуване, като рискът е пряко свързан с поглъщането на речна вода. Дори когато рутинният мониторинг показва добри резултати, плуването може да доведе до заболяване в зависимост от конкретните условия в съответния ден.

Изследванията показват последователна тенденция – колкото по-голям е контактът с водата, особено ако тя бъде погълната, толкова по-висок е рискът от стомашно-чревни инфекции.

Най-голямо увеличение на риска се наблюдава при спортове като сърф, крайбрежно катерене (coasteering) и екстремен каяк. Децата са изложени на по-висок риск от възрастните, тъй като по-често поглъщат вода по време на плуване.

В повечето случаи заболяванията протичат с краткотрайна диария или стомашни спазми, но понякога причинителите могат да бъдат значително по-опасни.

„След проливни дъждове и бури градските реки обикновено стават микробиологично опасни за плуване за период от поне 24 до 72 часа, главно заради преливането на канализационните системи, повърхностния отток и размесването на утайките“, казва Изабел Доутерело Солер, старши преподавател по екологична микробиология в Университета на Шефилд във Великобритания.

„Когато валежите са прекалено обилни, тези системи се претоварват“, допълва тя.

Когато това се случи, водоснабдителните компании изпускат непречистени отпадни води директно в реките, за да предотвратят връщането им в домовете на хората или претоварването на пречиствателните станции. Тези съоръжения, през които се извършва контролираното преливане към реките, са известни като комбинирани канализационни преливници (combined sewer overflows).